Тимин срещу Урацил
Нуклеиновите киселини съдържат вериги от нуклеотиди. Всеки нуклеотид се състои от азотна основа, пентозна захар и фосфатна група. Азотните основи съставляват гръбнака на нуклеиновите киселини. Азотните основи се разделят главно на два вида; (а) пиримидини, които включват цитозин, урацил и тимин, и (б) пурини, които включват аденин и гуанин. Тези бази показват специфични базови двойки; аденинът винаги се сдвоява с тимин (в ДНК) или урацил (в РНК), докато гуанинът се сдвоява с цитозин. Между всяка базова двойка има водородни връзки, които спомагат за задържането на базите заедно.
тимин
Тиминът е една от четирите азотни бази, необходими за изграждането на гръбнака на ДНК молекулата. Той винаги е свързан с аденина чрез две водородни връзки. Тиминът е пиримидин, който се намира само в ДНК молекулите и се синтезира от урацил.
Урацил
Урацилът е азотна база от пиримидинов тип, която се намира само в РНК молекули. Винаги се свързва с аденин. Химическата разлика между урацил и тимин е много малка. Урацилът има водороден атом при C-5 въглерод, докато тиминът има метилова група при същия въглерод.
Каква е разликата между тимин и урацил?
• ДНК молекулите съдържат тимин, докато РНК съдържат урацил.
• Тиминът съдържа метилова (CH3) група при въглерод номер 5, докато урацилът съдържа молекула водород (H) при въглерод номер 5.
• Във всички биологични системи тиминът се синтезира основно от урацил.
• Рибонуклеозидът на тимина е тимидин, докато този на урацила е урадин.
• Дезоксирибонуклеозидът на тимина е деокситимидин, докато този на урацила е дезоксиуридин.
