Ключовата разлика между адитивните и неадитивните генетични модели се основава на ефекта, който те създават върху фенотипа. При адитивните генетични модели и двата алела допринасят за фенотипа в измерими количества, докато при неадитивните генетични модели само един алел допринася за фенотипа чрез доминиране или епистаза.
Както адитивните, така и неадитивните генетични модели принадлежат към изследването на количествената поведенческа генетика, тъй като приносът на взаимодействието е измерим. И двата сценария са важни за пораждането на вариации в популациите.
Какво представляват адитивните генетични модели?
Допълнителните генетични модели възникват в резултат на взаимодействието между алели на един и същи ген. Това взаимодействие определя окончателния фенотип на даден организъм. Следователно, в адитивните генетични модели, и двата алела имат ефект върху крайния фенотип. По този начин фенотипът ще бъде резултат от общия ефект на двата алела, които си взаимодействат. Алелите могат да бъдат поставени в един или повече генни локуса. Количеството, с което всеки алел допринася за крайния фенотип, може да варира. Следователно комбинациите, произтичащи от адитивните генетични модели, могат да варират значително.
Какво представляват неадитивните генетични модели?
Неадитивните генетични модели са резултат от взаимодействията между гените. Тези взаимодействия могат да се осъществят в един и същ локус или в различни локуси. Въз основа на това неадитивните генетични модели могат да се осъществят чрез явления, наречени доминиране или епистаза.
Доминирането е ефектът, когато взаимодействието се осъществява в едни и същи локуси. В този сценарий един алел е доминиращ над другия. Фенотипът ще се основава на характеристиката, придадена от доминантния алел. Както при хомозиготно доминантно състояние, така и при хетерозиготно състояние, доминантният алел ще бъде експресиран. Рецесивният алел ще бъде експресиран само ако е в хомозиготно рецесивно състояние.
Фигура 02: Неадитивен генетичен модел
Епистазата е другият тип неадитивен генетичен модел. В този модел взаимодействията се извършват в различни локуси и фенотипът се произвежда в неадитивен модел. При това явление ефектът на един алел се променя от втория алел, за да се получи неадитивен генетичен модел. Неадитивните генетични модели могат да се видят при определяне на цвета на човешката коса и определяне на плешивост.
Какви са приликите между адитивните и неадитивните генетични модели?
- И в адитивните, и в неадитивните генетични модели има взаимодействие между гени или алели.
- И двете пораждат вариации в популациите.
- И двете принадлежат към изследването на количествената поведенческа генетика.
Каква е разликата между адитивните и неадитивните генетични модели?
Ключовата разлика между адитивните и неадитивните генетични модели е начинът, по който се осъществяват алелните взаимодействия. При адитивните генетични модели и двата алела допринасят за фенотипа в измерими количества, докато при неадитивните генетични модели само един алел допринася за фенотипа чрез доминиране или епистаза.
По-долу инфографиката представя в таблица разликите между адитивните и неадитивните генетични модели.
Обобщение – Адитивни срещу неадитивни генетични модели
Адитивните и неадитивните генетични модели обясняват количествената генетика на организмите. Допълнителните генетични модели възникват поради адитивните ефекти на двата алела в гена в измерими различни количества. Обратно, неадитивните генетични модели обясняват ефекта на единичен алел върху фенотипа чрез доминиране или епистаза. По този начин, това е ключовата разлика между адитивните и неадитивните генетични модели. И двата модела обаче водят до вариации в организмите и популациите.
