Разлика между IAS 17 и IFRS 16

Съдържание:

Разлика между IAS 17 и IFRS 16
Разлика между IAS 17 и IFRS 16

Видео: Разлика между IAS 17 и IFRS 16

Видео: Разлика между IAS 17 и IFRS 16
Видео: Аренда 1 Разница между старым МСФО 17 и новым МСФО 16 2024, Юли
Anonim

Ключова разлика – IAS 17 срещу IFRS 16

Комитетът по международни счетоводни стандарти (IASC), основан през 1973 г., въведе серия от счетоводни стандарти, наречени Международни счетоводни стандарти (IAS), които бяха в практиката до включването на Съвета по международни счетоводни стандарти (IASB) през 2001 г. Когато IASB е създадена през 2001 г., тя се съгласи да приеме всички стандарти на МСС и да назове бъдещите стандарти като МСФО (Международни стандарти за финансово отчитане). В случай на каквито и да било противоречия стандартите на МСС се заменят от стандартите на МСФО. И МСС 17, и МСФО 16 се отнасят до лизинг; където IAS 17 е старият стандарт, който беше заменен от IFRS 16. Ключовата разлика между IAS 17 и IFRS 16 е, че според стария стандарт (IAS 17) оперативните лизингови договори не се капитализират, докато се считат за капитализирани активи и се записват в баланса съгласно IFRS 16.

Какво е IAS 17?

Този стандарт определя насоките за признаване и последващи изисквания за оповестяване на лизинг (споразумение, при което едната страна отдава под наем земя, сграда и т.н. на друга страна). „Наемателят“в договора за лизинг е страната, която наема актива, докато „лизингодателят“е страната, която предоставя лизинга.

Класификацията на лизингите зависи от това дали е финансов или оперативен лизинг.

Разлика между IAS 17 и IFRS 16
Разлика между IAS 17 и IFRS 16

Фигура_1: Финансов лизинг срещу оперативен лизинг

Счетоводно третиране на финансов лизинг

  • В началото наетият актив трябва да бъде признат като актив от лизингополучателя. Финансова такса се дължи от лизингополучателя на лизингодателя при постоянен лихвен процент по лизинга за непогасеното задължение. Амортизацията се начислява въз основа на фирмената политика и активът трябва да се амортизира за по-краткия от срока на лизинга или очаквания живот на актива.
  • В началото на лизинговия срок лизингодателят трябва да признае финансовия лизинг като вземане в баланса, а последващата получена лихва като финансов приход.

Счетоводно третиране на оперативен лизинг

  • Тук лизинговите плащания се признават като разход и се записват в отчета за доходите обикновено на линейна база (равни вноски, плащани всяка година). Няма да има съответните записи в баланса относно лизинга. По този начин оперативният лизинг се нарича също „извънбалансов“елемент
  • Лизингодателят трябва да признае полученото плащане като доход от лизинг.

Недостатъкът на непризнаването на лизинга в баланса е, че това предоставя на потребителите на финансовия отчет неточна сметка за непогасените разходи на компанията. Освен това не позволява сравнения между компании, които купуват активи, и такива, които наемат активи. Това ограничение е разгледано в МСФО 16.

Какво е МСФО 16?

Съгласно МСФО 16 всички лизингови договори, оперативните лизинги също се капитализират и записват по начин, подобен на финансовия лизинг, независимо дали финансовият или оперативният ще се третират по подобен начин. Тук основният аргумент се основава на „правото на използване“(ROU), където активите се признават в баланса, ако се използват за генериране на икономическа изгода.

Каква е разликата между IAS 17 и IFRS 16?

МСС 17 срещу МСФО 16

МСС 17 е разработен от Комитета по международни счетоводни стандарти. МСФО 16 е разработен от Съвета по международни счетоводни стандарти.
Признаване на лизинг
Финансовият лизинг се признава като актив, а оперативният лизинг се признава като разход. Всички лизингови договори се признават като активи.
Фокус
Фокусът е върху това кой носи рисковете и ползите от лизинга Фокусът е върху това кой има право да използва актива.

Обобщение – МСС 17 срещу МСФО 16

Разликата между IAS 17 и IFRS 16 предоставя добър пример за това как счетоводното третиране на различни вложени и изходящи ресурси в даден бизнес е подложено на промяна с течение на времето, когато се появят нови стандарти, което прави старите с ограничена употреба. Разработени са нови стандарти, за да се избегнат недостатъците на старите. Разработването на МСФО 16 за разрешаване на капитализация е пример за същото, където по-точна информация може да бъде представена на потребителите на финансови отчети.

Препоръчано: