Ключовата разлика между геоцентричния и хелиоцентричния модел е, че според геоцентричния модел Земята е в центъра на космоса или Вселената, докато според хелиоцентричния модел Слънцето е центърът и планетите се въртят около Слънцето.
Геоцентричните и хелиоцентричните модели са много важни в астрофизиката. Тези модели са полезни при описване на появата на Слънце и планети във Вселената.
Какво представлява геоцентричният модел?
Геоцентричният модел в астрономията е концепция, която описва, че Земята е центърът на Вселената. С други думи, това е спряно описание на Вселената със Земята в центъра. При този модел Слънцето, Луната, звездите и други планети обикалят около Земята. Това е преобладаващото описание на космоса в много древни цивилизации, включително Аристотел в класическа Гърция.
Фигура 01: Илюстрация на древния геоцентричен модел
Има две основни наблюдения, използвани при разработването на този модел:
- Изглежда, че Слънцето се върти около Земята веднъж на ден, когато се наблюдава от всяка точка на Земята.
- Наблюдател на Земята не вижда движение на Земята, защото тя се чувства твърда, стабилна и неподвижна.
Древните гърци, древните римляни и средновековните философи се опитват да комбинират геоцентричния модел с концепцията за сферична Земя вместо модела за плоска Земя. Този модел навлиза в гръцката астрономия и философия много рано. напр. предсократическа философия. През 4 век пр. н. е. Платон и неговият ученик Аристотел разработват структура за Вселената, базирана на геоцентричния модел. Тя включва Земята като сфера, която е неподвижна в центъра на Вселената. Имаше звезди и планети, носени около Земята върху сфери или кръгове, които бяха подредени в реда на Луна, Слънце, Венера, Меркурий, Марс, Юпитер, Сатурн и някои други неподвижни звезди.
Какво представлява хелиоцентричният модел?
Хелиоцентричният модел в астрономията е астрономически модел, при който Земята и планетите се движат около Слънцето в центъра на Слънчевата система. Този модел е обратен на геоцентричния модел. Концепцията за Земята, въртяща се около Слънцето, е разработена още през 3rd век пр.н.е. от Аристарх от Самос. Въпреки това правилният математически хелиоцентричен модел не е предложен до 16th век. Тя беше представена от математика, астронома и католически духовник Николай Коперник. Това беше наречено революция на Коперник. Това развитие доведе до следващото въвеждане на елиптични орбити от Йоханес Кеплер и подкрепящи наблюдения, направени с помощта на телескоп от Галилео Галилей.
Фигура 02: Геоцентрични срещу хелиоцентрични модели
По-късно учените Уилям Хершел и Фридрих Бесел правят наблюдения и разбират, че Слънцето не е центърът на Вселената, а само в Слънчевата система.
Каква е разликата между геоцентричните и хелиоцентричните модели?
Геоцентричните и хелиоцентричните модели са много важни в астрофизиката. Тези модели са полезни при описване на появата на Слънце и планети във Вселената. Ключовата разлика между геоцентричните и хелиоцентричните модели е, че геоцентричният модел предполага Земята като център на космоса или Вселената, докато хелиоцентричният модел предполага Слънцето като център и планетите се въртят около Слънцето.
По-долу е обобщена информация за разликата между геоцентрични и хелиоцентрични модели в таблична форма.
Обобщение – Геоцентрични срещу хелиоцентрични модели
Ключовата разлика между геоцентричния и хелиоцентричния модел е, че според геоцентричния модел Земята е в центъра на космоса или Вселената, докато според хелиоцентричния модел Слънцето е центърът и планетите се въртят около Слънцето.
