Ключова разлика – хемостаза срещу коагулация
Съдовата система или кръвоносната система е затворена система, която позволява на кръвта, хранителните вещества, газовете, хормоните и други основни вещества да циркулират в тялото чрез мрежа от кръвоносни съдове. Освен ако не настъпи нараняване или травма, кръвта никога не напуска или изтича от мрежата от кръвоносни съдове. Когато има увреждане на съдовата система, то се възстановява незабавно, за да се предотврати загубата на кръв. Хемостазата е естествен процес, който се активира, за да спре кървенето от мястото на нараняване. Това се случва по три начина. Кръвосъсирването или коагулацията на кръвта е последната стъпка на хемостазата. Дупката на съдовата система е блокирана от петно съсирек, образуван от тромбоцити и коагулиращи фактори. Ключовата разлика между хемостазата и коагулацията е, че хемостазата е цялостният процес, който спира кървенето поради травма, докато коагулацията е последната стъпка на хемостазата, която образува кръвен съсирек, за да блокира дупката в съдовата тъкан.
Какво е хемостаза?
Хемостазата е естествен процес, който се случва за предотвратяване на прекомерно кървене след нараняване. Това е процесът на естествено съсирване на кръвта, който действа като първи етап от заздравяването на рани. Има няколко механизма, участващи в хемостазата. Те са вазоконстрикция, подуване на тъканите, агрегация на тромбоцитите и коагулация на кръвта. В резултат на васкуларни, тромбоцитни и плазмени фактори, кървенето се спира в увредения кръвоносен съд чрез процеса на хемостаза. Хемостатичната система поддържа кръвта в течно състояние при физиологични условия и също така създава кръвни съсиреци или фибринови съсиреци, когато има нараняване на съд.
Тромбоцитите служат като важен фактор в хемостазата. Те са от съществено значение за образуването на кръвни съсиреци и активирането на коагулационните протеини. Нарушенията на хемостазата водят до обилно кървене след нараняване. Нарушенията на тромбоцитите са критични сред тях. Производството на тромбоцити може да бъде намалено или разрушаването на тромбоцитите може да се увеличи, когато има нарушение на тромбоцитите; функциите на тромбоцитите също могат да бъдат нарушени. Тези фактори влияят на хемостазата и водят до аномалии в хемостазата.
Видеото по-долу обяснява процеса на хемостаза.
www.youtube.com/watch?v=P7KjyxN-_m4
Какво е коагулация?
Коагулацията на кръвта е важен процес. Когато кръвоносен съд е наранен или срязан, прекомерната загуба на кръв трябва да се предотврати, преди да доведе до шок или смърт. Извършва се чрез превръщане на специфичните циркулиращи елементи в кръвоносната система в неразтворими гелообразни субстанции на увреденото място. Това е известно като кръвосъсирване или коагулация на кръвта. Благодарение на този процес непрекъснатата загуба на кръв от увредени кръвоносни съдове, тъкани и органи се спира и възможните усложнения се предотвратяват възможно най-бързо. Коагулацията на кръвта се осъществява чрез образуване на кръвен съсирек. Кръвният съсирек се състои от тапа от тромбоцити и мрежа от неразтворими фибринови молекули.
Коагулацията на кръвта се осъществява главно чрез образуването на фибринов съсирек. Фибринът е неразтворим, фиброзен и неглобуларен протеин, участващ в съсирването на кръвта. Това е основният тъканен полимер на кръвния съсирек. Образуването на фибрин възниква като отговор на нараняване във всяка част на съдовата система или кръвоносната система. Когато има нараняване, протеазен ензим, наречен тромбин, действа върху фибриногена и го кара да полимеризира във фибрин, който е неразтворим гелообразен протеин. След това фибринът, заедно с тромбоцитите, създава кръвен съсирек на мястото на раната, за да предотврати продължително кървене.
Фигура 02: Коагулация на кръвта
Образуването на фибрин е изцяло зависимо от тромбина, генериран от протромбина. Фибринопептидът, открит в централната област на фибриногена, се разцепва от тромбин, за да превърне разтворимия фибриноген в неразтворим фибринов полимер. Има два пътя за образуване на фибрин: външен път и вътрешен път. Недостатъците в тези два пътя могат да доведат до нарушено съсирване на кръвта, което в крайна сметка води до кръвоизлив. Следователно както вътрешните, така и външните пътища на кръвосъсирването са важни за хемостазата.
Каква е разликата между хемостазата и коагулацията?
Хемостаза срещу коагулация |
|
Хемостазата е цялостен процес на спиране на кървенето след съдово увреждане. | Коагулацията е последната стъпка на хемостазата, при която се образува стабилен кръвен съсирек от тромбоцити и неразтворима фибринова мрежа. |
Процес | |
Крайният резултат от хемостазата е спиране на кървенето. | Разтворимият плазмен фибриноген полимеризира в неразтворим фибрин по време на коагулацията и образува запушалка, за да блокира дупката, направена от нараняването. |
Видове | |
Хемостазата може да се категоризира в два типа, наречени първична хемостаза и вторична хемостаза. | Коагулацията може да бъде категоризирана като вътрешен път на кръвосъсирване и външен път на кръвосъсирване. |
Нарушения | |
Хемостазата може да покаже аномалии, дължащи се на нарушения на тромбоцитите. | Коагулацията може да бъде нарушена от нарушения на черния дроб и неактивно или абнормно производство на фибриноген. |
Обобщение – Хемостаза срещу коагулация
Хемостазата е физиологичен процес, който спира кървенето на мястото на нараняване, като същевременно поддържа нормалния кръвен поток на други места в кръвообращението. Това се случва в няколко стъпки. Коагулацията на кръвта е крайният резултат от хемостазата. Това е основната разлика между хемостазата и коагулацията. Съсирването на кръвта е важен процес за предотвратяване на прекомерно кървене при нараняване. Фибринът и фибриногенът са два плазмени протеина, участващи в съсирването на кръвта заедно с тромбоцитите.
Изтеглете PDF версия на хемостаза срещу коагулация
Можете да изтеглите PDF версия на тази статия и да я използвате за офлайн цели според бележките за цитиране. Моля, изтеглете PDF версия тук Разлика между хемостаза и коагулация.