Ключовата разлика между виртуалните и традиционните екипи е, че виртуалният екип е разделен от физическо разстояние, докато традиционният екип работи във физическа близост.
Като цяло екипът е група от хора, които работят за предварително определена задача за постигане на общи цели и цели. Традиционният екип или непокътнатият екип е най-често срещаният тип екип в бизнес среда. Други типове екипи, като виртуални екипи, са еволюирали от традиционните екипи.
Какво представляват традиционните отбори?
Традиционният екип, известен още като непокътнат екип, е функционален екип, в който експерти работят заедно и споделят общ път за постигане на процесите и целите на своя екип. В някои случаи традиционните екипи са цял отдел. Ръководството се поема от мениджър на висше ниво. Новите назначавания в екипа се основават на техните технически умения и компетентност. Традиционните екипи се занимават предимно с описаните рутинни задачи.
Обикновено традиционният екип е най-често срещаният тип екип. Други видове екипи са еволюирали от традиционния екипен дизайн. Следователно те са толкова често срещани и очертани от функционална специализация, че често се пренебрегват от гледна точка на нуждите от развитие на екипа. Общоприето е, че тези екипи могат да работят без никакви насоки и подкрепа. Подкрепата обаче е важна, когато такива екипи се сформират и в много случаи се превърнат в „ядрото“на една организация. Максимизирането на ефективността в основата чрез стратегия за организационен екип осигурява много силна основа за осигуряване на цялостно ефективно организационно представяне.
Какво представляват виртуалните екипи?
Виртуалният екип е група от хора, които работят за обща цел, но на различни места. Концепцията за виртуален екип беше въведена с усъвършенстването на технологиите. В тези екипи хората изпълняват задачи във виртуална работна среда, създадена и поддържана чрез ИТ и софтуерни технологии. Концепцията за виртуален екип е сравнително нова за областите за управление на проекти и ИТ. Повечето от процесите се изнасят във виртуална работна среда. Тъй като виртуалният екип разчита единствено на електронни комуникационни медии, той работи в различни часови зони и различни културни граници. По-разнообразни членове на екипа могат да работят във виртуален екип.
Управлението на виртуален екип включва следното:
- Сглобяване – Изпитателните периоди са измеримият индикатор, който трябва да се прилага при започване на отдалечена организация на работа в екип.
- Обучение – Ръководителят на екипа поставя цели и развива члена на екипа, докато достигне стандартното ниво.
- Управление – Използване на телекомуникационни технологии за управление на текущи проекти и работни места на отдалечени членове на групата.
- Контрол – Ръководителят на екип установява показатели за изпълнение, за да оцени представянето на членовете на екипа.
Каква е връзката между виртуалния и традиционния екип?
Традиционният екип е най-често срещаният тип екип в бизнес среда. Други концепции за екипи се развиха от традиционните екипи. Концепцията за виртуален екип обаче е сравнително нова и се е развила с напредъка на технологиите. Освен това, обикновено се наблюдава и в двата вида екипи, че на членовете са възложени общи цели, задачи, отговорности и крайни срокове при изпълнение на работата.
Каква е разликата между виртуалните и традиционните екипи?
Ключовата разлика между виртуалните и традиционните екипи е, че във виртуалния екип членовете са разделени от физическо разстояние, докато в традиционния екип членовете работят в тясна физическа близост.
Традиционният или конвенционален екип е основен и често срещан, докато виртуалният екип се е развил с развитието на технологиите. При избора на традиционен член на екипа е адекватно да се оценят неговите функционални умения, но при избора на член на виртуален екип се изисква да се оценят основни компетенции като компютърна грамотност, работа с разнообразни хора и работа в различни часови зони заедно с функционални умения. Като цяло традиционният екип има йерархична организационна структура, докато виртуалният екип има по-плоска организационна структура. Така че това също е съществена разлика между виртуалните и традиционните екипи. Освен това, лидерският контрол е минимален във виртуален екип, докато традиционните лидери на екипи имат повече командване и контрол.
Освен това във виртуалните екипи може да има повече проблеми с комуникацията, сътрудничеството и културата, отколкото в традиционните екипи поради ограничените взаимодействия лице в лице между членовете, часовите разлики и глобалните операции.
Резюме – Виртуални срещу традиционни отбори
Ключовата разлика между виртуалните и традиционните екипи е, че членовете на виртуалния екип работят отделно на отдалечени места и използват информационни технологии, за да комуникират, докато членовете на традиционния екип работят в тясно сътрудничество, не са разделени от разстояние, и комуникират чрез взаимодействие лице в лице.
