Тасманийски дявол срещу Върколак
Тасманийският дявол и росомахата са два различни бозайника, които показват много разлики помежду си. Винаги е интересно да се разберат тези разлики, тъй като всеки може лесно да бъде подведен погрешно от външния си вид, особено от цветовете. Ето защо е важно да се разберат точно характеристиките на тези животни. Тази статия обсъжда тези характеристики и прави сравнение, така че да бъде полезна за всеки, който има някакви съмнения относно тези животни. Като отправна точка, географското разпределение и телесните размери на тези две са важни за разграничаване.
Тасманийски дявол
Тасманийският дявол, Sarcophilus harrisii, е ендемичен за остров Тасмания, Австралия. Те са едни от най-необичайните бозайници на Земята и са известни със своя отвратителен вой, който прониква в костите. Тези месоядни торбести животни са с размерите на малко куче с дължина около 65 сантиметра, а теглото им варира от шест до тринадесет килограма. Тялото им обаче е набито и мускулесто. Дяволите са черни на цвят, но понякога на гърдите им има малка бяла ивица, която минава хоризонтално. Те могат да хапят изключително силно в сравнение с техния размер, който измерва повече от 550 нютона. Голямата им глава е полезна за силната им захапка. Дяволите имат по-дълги предни крайници в сравнение със задните крайници. Освен това те имат неприбиращи се нокти и се катерят изключително добре по дърветата. Дяволите също са отлични плувци. Интересно е да се отбележи, че здравите дяволи имат дебела опашка, която има повече мазнини, отколкото при нездравословно животно. Опашката им обаче е дълга; около половината от дължината на тялото. Тасманийските дяволи имат силно обоняние и отделят цвъртяща миризма. Те се хранят заедно, когато има достатъчно храна за споделяне и отвратителният вой и свирепост са чести по време на хранене. Те обаче предпочитат самотен живот и по-често нощен ловец. Въпреки това тасманийският дявол може да бъде активен и през деня. Те са най-големите живи месоядни торбести животни и живеят средно около 7 – 8 години в природата.
Wolverine
Wolverine има много често срещани имена освен научното им име Gulo gulo. Това е невестулка, което означава, че те са един от членовете на Mustelidae, и всъщност росомахата е най-голямото сухоземно животно от семейството. Те естествено се срещат в арктическите и субарктическите региони на Северна Америка, Европа и Азия. Върколакът има набито и мускулесто тяло, което може да тежи между девет и двадесет и пет килограма. Те изглеждат като средно големи до големи кучета с дължина на тялото от 67 до 107 сантиметра. Опашката им обаче е по-къса в сравнение с дължината на тялото. Интересното е, че техните женски са значително по-големи от мъжките. Те могат да ходят по снега с петпръстите си големи лапи. Въпреки големите лапи, росомахите имат къси крака. Широката глава с малки очи и кръгли уши са характерни черти на росомахите. В тях козината е много мазна и е тъмно оцветена (към черно) с кафяви нюанси на гръбната и страничните страни. При росомахите се забелязват сребристи белези по лицето. Върколаците са агресивни ловци и могат да убиват голяма плячка, която може да бъде толкова голяма, колкото пъти по-голяма от техния размер.
Каква е разликата между Тасманийски дявол и Върколак?
• Тасманийският дявол е ендемично животно в Австралия, докато росомахите се срещат в арктическите и субарктическите региони на света.
• Тасманийският дявол е застрашен от изчезване, но росомахата е често срещана и най-малко опасна според IUCN.
• Върколакът е по-голям като размер на тялото си от тасманийския дявол.
• Върколак може да ходи по сняг, но тасманийският дявол не може.
• Тасманийският дявол е предимно черен на цвят, докато росомахата има кафява и черна козина.
• Тасманийският дявол притежава торбести характери, докато росомахите имат характери на невестулка.
