Активно срещу пасивно слушане
Разликата между активно и пасивно слушане възниква от поведението на слушателя към говорещия. В нашия ежедневен живот слушането играе ключова роля. Не се ограничава до акта просто да чуем нещо, но и да осмислим това, което чуваме. Слушането може да има две форми. Те са активно слушане и пасивно слушане. Активното слушане е, когато слушателят е напълно ангажиран с това, което говорителят казва. Това е двупосочна комуникация, при която слушателят ще отговори активно на говорещия. Пасивното слушане обаче е доста различно от активното слушане. При пасивното слушане вниманието, което слушателят обръща на говорещия, е по-малко в сравнение с активното слушане. Това е еднопосочна комуникация, при която слушателят не отговаря на говорещия. Тази статия се опитва да подчертае разликата между тези две форми на слушане.
Какво е активно слушане?
Активното слушане е, когато слушателят е напълно ангажиран и реагира на идеите, представени от оратора. Това обикновено става чрез невербални знаци като кимане, усмивка, изражение на лицето в отговор на идеите на говорещия, осъществяване на зрителен контакт и т.н. Слушателят може също да задава въпроси, да изяснява идеи и дори да коментира определени точки, които са били представени. При активното слушане слушателят участва в аналитично слушане, а също и в дълбоко слушане. Слушателят не просто слуша, но и анализира идеите, оценява ги и ги оценява, докато слуша.
В ежедневието всички ставаме активни слушатели. Например, когато слушаме приятел, ние не само слушаме, но и реагираме според ситуацията. При консултирането активното слушане се счита за едно от основните умения, които консултантът трябва да развие. Това позволява на консултанта да има по-добра връзка с клиента. Карл Роджърс, хуманистичен психолог, заяви, че при консултирането съветникът трябва да разшири уменията си за активно слушане, за да включи и съпричастно слушане. Карл Роджърс определя емпатичното слушане като „навлизане в личния възприемащ свят на другия“. Това подчертава, че активното слушане позволява на слушателя напълно да одобри комуникацията, като не само разбира говорещия, но и реагира на него.
Какво е пасивно слушане?
При пасивното слушане слушателят не реагира на идеите на говорещия, а просто слуша. В този случай слушателят не се опитва да прекъсне говорещия, като задава въпроси и коментира идеите, които са били представени. Това обаче не означава, че слушателят не обръща много внимание на говорещия. Напротив, въпреки че слуша, той не прави опит да реагира.
Например, представете си, че сте на семинар със стотици хора. Вие сте ангажирани с пасивно слушане, защото има по-малко възможности за формиране на двупосочна комуникация. Слушателят не осъществява никакъв зрителен контакт и има по-малко място за задаване на въпроси и разяснения. Пасивното слушане обаче също може да бъде полезно. В консултирането се смята, че пасивното слушане позволява на клиента да си поеме въздух, за да излее затворените си емоции.
Каква е разликата между активно и пасивно слушане?
Дефиниция на активно и пасивно слушане:
• Активното слушане е, когато слушателят е напълно ангажиран и реагира на идеите, представени от говорещия.
• При пасивно слушане слушателят не реагира на идеите на говорещия, а просто слуша.
Комуникация:
• Активното слушане е двупосочна комуникация.
• Пасивното слушане е еднопосочна комуникация.
Реакции на слушателя:
• При активно слушане слушателят реагира с помощта на невербални сигнали, коментари и въпроси.
• При пасивно слушане слушателят не реагира.
Усилие:
• За разлика от активното слушане, пасивното слушане не изисква много усилия.
Други включени дейности:
• При активното слушане слушателят анализира, оценява и обобщава.
• При пасивното слушане слушателят просто слуша.
