Ключова разлика – компенсирана срещу декомпенсирана сърдечна недостатъчност
Неспособността на сърцето да изпомпва адекватно кръвта, за да отговори на метаболитните нужди на периферните тъкани, е известна като сърдечна недостатъчност. Когато има намаление на сърдечния дебит в началния стадий на сърдечна недостатъчност, това предизвиква няколко структурни и функционални промени в сърдечните тъкани като мярка за възстановяване на сърдечния дебит. Това е известно като компенсирана сърдечна недостатъчност. В един момент тези адаптивни промени не успяват да поддържат желания сърдечен дебит, което води до декомпенсирана сърдечна недостатъчност. Пациентът остава асимптоматичен или минимално симптоматичен при компенсирана сърдечна недостатъчност и става симптоматичен при декомпенсирана сърдечна недостатъчност. Това е ключовата разлика между компенсирана и декомпенсирана сърдечна недостатъчност.
Какво е сърдечна недостатъчност?
Неспособността на сърцето да изпомпва кръв адекватно, за да отговори на метаболитните нужди на периферните тъкани, е известна като сърдечна недостатъчност. Сърдечната недостатъчност може да се категоризира в две категории като дясна сърдечна недостатъчност и лява сърдечна недостатъчност, в зависимост от страната на вентрикула, чийто помпен капацитет е нарушен.
Когато сърцето не успява да изпомпва адекватно кръв към телесните тъкани поради намаляване на изпомпвания капацитет на десните сърдечни камери, това състояние се идентифицира като дясна сърдечна недостатъчност.
В повечето случаи дясностранната сърдечна недостатъчност възниква вторично на левостранната сърдечна недостатъчност. Когато лявата страна на сърцето, по-точно лявата камера, не успее да изпомпва адекватно кръв в аортата, кръвта се събира в лявата сърдечна камера. В резултат на това налягането вътре в тези камери се увеличава, нарушавайки дренажа на кръвта в лявото предсърдие от белите дробове през белодробните вени. В резултат на това налягането вътре в белодробната васкулатура се повишава. По този начин дясната камера се свива по-енергично срещу по-високо съпротивително налягане, за да изпомпва кръв в белите дробове. С дългосрочното разпространение на това състояние сърдечните мускули на десните камери започват да се износват в крайна сметка, което води до десностранна сърдечна недостатъчност.
Въпреки че не се среща често, дясностранната сърдечна недостатъчност може да бъде причинена и от различни присъщи белодробни патологии като бронхиектазии, ХОББ и белодробен тромбоемболизъм.
Ефекти
- Оток в зависимите области на тялото като глезените – в по-напреднал стадий пациентът може също да получи асцит и плеврален излив
- Застойна органомегалия като хепатомегалия
Неспособността на сърцето да изпомпва кръв, за да отговори адекватно на метаболитните нужди на тялото, се нарича сърдечна недостатъчност. Състоянието, причинено от недостатъчност поради нарушаване на помпения капацитет на левите сърдечни камери, е известно като левостранна сърдечна недостатъчност.
Причини
- Исхемични сърдечни заболявания
- Хипертония
- Заболявания на аортната и митралната клапа
- Други миокардни заболявания като миокардит
Лявостранната сърдечна недостатъчност е придружена от определени морфологични промени в сърцето. Лявата камера претърпява компенсаторна хипертрофия и както лявата камера, така и предсърдието са разширени поради предаването на повишено налягане. Разширеното ляво предсърдие е особено податливо на предсърдно мъждене. Фибрилиращото предсърдие е с по-висок риск от образуване на тромби в него.
Ефекти
- Намаляването на кръвоснабдяването на мозъка може да доведе до хипоксична енцефалопатия в най-напредналите случаи
- Белодробен оток, причинен от вторичното натрупване на кръв в белите дробове
- Продължителната лява сърдечна недостатъчност може да доведе и до дясна сърдечна недостатъчност.
Клинични характеристики на сърдечната недостатъчност
Повечето клинични характеристики на ляво и дясно сърдечна недостатъчност са подобни една на друга. Както беше обяснено по-горе, левостранната сърдечна недостатъчност най-често е причина за дясната сърдечна недостатъчност. Така че едновременното присъствие на двете състояния дава клинична картина с много общи симптоми и признаци. Често срещаните симптоми, които дават представа на лекарите за заболяването, са
- Диспнея при физическо усилие
- Ортопнея
- Пароксизмална нощна диспнея
- Умора и отпадналост
- Кашлица
- Оток в зависимите области на тялото, като например глезените – При приковани към леглото пациенти отокът ще се наблюдава в сакралните области. Това е по-изразено при дясностранна сърдечна недостатъчност поради намаляването на венозното връщане, което води до натрупване на кръв в зависимите области на тялото.
- Органомегалия
Това също се дължи на венозния застой. Следователно, характеристики на органомегалия се наблюдават при дясната сърдечна недостатъчност или когато дясната сърдечна недостатъчност е налице заедно с лявата сърдечна недостатъчност. Уголемяването на черния дроб (хепатомегалия) се свързва с необичайно раздуване на стомаха, появата на вени около пъпа (caput medusae) и недостатъчност на чернодробните функции.
Диагностика на сърдечна недостатъчност
Сърдечната недостатъчност се потвърждава от следните изследвания.
- Рентгенова снимка на гръдния кош
- Кръвни тестове – включително FBC, чернодробна биохимия, сърдечни ензими, отделени при остра сърдечна недостатъчност и BNP
- Ехокардиограма
- Електрокардиограма
- Стрес ехокардиография
- МРТ на сърцето (CMR)
- Сърдечна биопсия – извършва се само при съмнение за сърдечна миопатия
- Кардиопулмонален тест с натоварване
Лечение на сърдечна недостатъчност
Промените в начина на живот играят ключова роля за предотвратяване на по-нататъшно влошаване на сърдечните мускули, като същевременно намаляват риска от усложнения като сърдечни аритмии. След диагностициране на сърдечна недостатъчност всички пациенти се съветват да намалят консумацията на алкохол и да контролират телесното си тегло. Диета с ниско съдържание на натрий и сол е идеална за сърдечно болни. Обикновено се препоръчва почивка на легло, тъй като тя намалява до минимум стреса върху сърдечните мускули
– Лекарствата, давани за лечение на сърдечна недостатъчност, включват
- Диуретици
- Инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим
- Ангиотензин II рецепторни антагонисти
- Бета блокери
- Алдостеронови антагонисти
- Вазодилататори
- Сърдечни гликозиди
– Нефармакологичните интервенции, използвани за лечение на сърдечна недостатъчност, са
- Реваскуларизация
- Използване на бивентрикуларен пейсмейкър или имплантируем кардиовертер дефибрилатор
- Сърдечна трансплантация
Какво е компенсирана сърдечна недостатъчност?
Когато има намаляване на изпомпвания капацитет на сърцето, се случват определени адаптивни промени, за да се компенсира липсата на кръвоснабдяване на периферията. Тези промени включват левокамерна хипертрофия, развитие на колатерално кръвообращение при исхемични заболявания на сърцето и др. Наблюдава се и учестяване на сърдечната честота. В резултат на това функционалният капацитет на сърцето се възстановява. По този начин повечето от клиничните прояви са маскирани и пациентът остава асимптоматичен или минимално симптоматичен. Този стадий на сърдечна недостатъчност, при който има намаляване на изпомпвания капацитет на сърцето, без пациентът да стане симптоматичен, е известен като компенсирана сърдечна недостатъчност.
Какво е декомпенсирана сърдечна недостатъчност?
Адаптивните структурни и функционални промени, случващи се в сърцето по време на компенсирания етап, инициират порочен кръг от събития, които влошават сърдечния функционален статус. Когато има левокамерна хипертрофия с увеличаване на мускулната маса, вече компрометираната коронарна циркулация се затруднява да доставя кръв адекватно на увеличената мускулна маса. Следователно исхемичното увреждане на миокарда се влошава. В същото време увеличаването на сърдечната честота намалява ударния обем, тъй като няма достатъчно време за вентрикула да се напълни. Следователно, сърдечният дебит намалява, което води до клиничните прояви, които бяха обсъдени по-горе. Този стадий на сърдечна недостатъчност е известен като декомпенсирана сърдечна недостатъчност.
Какви са приликите между компенсираната и декомпенсираната сърдечна недостатъчност?
- И при двете състояния има скрито намаление на сърдечния дебит.
- Изследванията, използвани за идентифициране на двата вида сърдечна недостатъчност, са едни и същи
Каква е разликата между компенсирана и декомпенсирана сърдечна недостатъчност?
Компенсирана срещу декомпенсирана сърдечна недостатъчност |
|
Компенсираната сърдечна недостатъчност е началният стадий на сърдечна недостатъчност, при който различни структурни и функционални промени в сърцето компенсират намаляването на сърдечния дебит. | Декомпенсираната сърдечна недостатъчност е крайният стадий на сърдечна недостатъчност, по време на който структурните и функционални промени, настъпили в ранния стадий, вече не са в състояние да компенсират намаляването на сърдечния дебит. |
Симптоми | |
Пациентът е асимптоматичен или с минимални симптоми с незначителни симптоми като диспнея от I степен и леко подуване на глезена. |
|
Управление | |
Приоритет се дава на промени в начина на живот като спиране на тютюнопушенето, намаляване на приема на алкохол, избягване на стреса и редовни упражнения при лечението на компенсирана сърдечна недостатъчност. | Приоритет се дава на фармакологичните интервенции заедно с радиологичните и хирургични терапевтични процедури при лечението на компенсирана сърдечна недостатъчност. |
Обобщение – Компенсирана срещу декомпенсирана сърдечна недостатъчност
Адаптивните промени в сърдечните тъкани поддържат оптимален сърдечен дебит, въпреки че уврежданията на миокарда при сърдечна недостатъчност са известни като компенсирана сърдечна недостатъчност. Неуспехът на тези адаптивни промени да поддържат сърдечния дебит на същото оптимално ниво с прогресията на заболяването е известен като декомпенсирана сърдечна недостатъчност. При компенсирана сърдечна недостатъчност пациентът остава или асимптоматичен, или минимално симптоматичен, докато при декомпенсирана сърдечна недостатъчност пациентът става тежко симптоматичен. Това е основната разлика между компенсирана и декомпенсирана сърдечна недостатъчност.