Ключова разлика – кардиомиопатия срещу застойна сърдечна недостатъчност
Застойната сърдечна недостатъчност и кардиомиопатиите са две изключително често срещани състояния, които са отговорни за милиони случаи на смъртност и заболеваемост по целия свят. Кардиомиопатиите са хетерогенна група от заболявания на миокарда, свързани с механична и/или електрическа дисфункция, които обикновено проявяват неадекватна камерна хипертрофия или дилатация. Те се причиняват от различни фактори, които често са генетични. Те са или ограничени до сърцето, или са част от генерализирани мултисистемни нарушения, често водещи до сърдечно-съдова смърт или нестабилност, свързана с прогресивна сърдечна недостатъчност. Неспособността на сърцето да изпомпва кръв с адекватна скорост, за да отговори на метаболитните нужди на тялото, се нарича застойна сърдечна недостатъчност. Ключовата разлика между кардиомиопатията и застойната сърдечна недостатъчност е, че застойната сърдечна недостатъчност всъщност е проява на кардиомиопатиите, чиито патологични промени нарушават нормалното функциониране на сърцето.
Какво е кардиомиопатия?
Кардиомиопатиите са хетерогенна група от заболявания на миокарда, свързани с механична и/или електрическа дисфункция, които обикновено показват неадекватна камерна хипертрофия или дилатация. Те възникват поради различни причини, обикновено поради генетиката. Те са или ограничени до сърцето, или са част от генерализирани мултисистемни нарушения, често водещи до сърдечно-съдова смърт или нестабилност, свързана с прогресивна сърдечна недостатъчност.
Видове кардиомиопатия
Има три основни вида кардиомиопатии:
Разширена кардиомиопатия
Този тип кардиомиопатии се характеризира с прогресивна сърдечна дилатация и контрактилна (систолна) дисфункция, обикновено със съпътстваща хипертрофия.
Причини
- Генетични мутации
- Миокардит
- Алкохол
- Раждане
- Претоварване с желязо
- Супрафизиологичен стрес
Морфология
Сърцето е увеличено, отпуснато и тежко. Често се наблюдава наличието на стенни тромби. Хистологичните находки са неспецифични.
Клинични характеристики
Пациентите обикновено страдат от диспнея, лесна уморяемост и ниска работоспособност
Хипертрофична кардиомиопатия
Това е генетично заболяване, характеризиращо се с хипертрофия на миокарда, слабо съвместим миокард на лявата камера, което води до абнормно диастолно пълнене и периодична обструкция на изходящия камерен поток.
Морфология
- Масивна хипертрофия на миокарда
- Непропорционално удебеляване на междукамерната преграда спрямо свободната стена. Това се нарича асиметрична септална хипертрофия.
- Масивна хипертрофия на миоцити, неправилно подреждане на миоцити и контрактилни елементи в саркомерите и интерстициална фиброза са уникалните микроскопични характеристики.
Клинични характеристики
- Ударният обем е намален поради нарушение на диастолното пълнене.
- Предсърдно мъждене
- Стенописни тромби
Фигура 01: Основни видове кардиомиопатия
Рестриктивна кардиомиопатия
Това е най-рядко срещаният тип кардиомиопатии и се характеризира с първично намаляване на камерния комплаянс, което води до нарушено камерно пълнене по време на диастола.
Причини
- Радиационна фиброза
- саркоидоза
- амилоидоза
- Метастатични тумори
Какво е застойна сърдечна недостатъчност?
Застойната сърдечна недостатъчност е неспособността на сърцето да изпомпва кръв с адекватна скорост, за да отговори на метаболитните нужди на тялото.
С прогресивното влошаване на сърдечните функции се предизвикват няколко компенсаторни механизма, за да се компенсира липсата на помпена способност на сърцето. Тези механизми са
- Франк - механизъм за скорци
- Миокардни адаптации като хипертрофия
- Активиране на неврохормонални механизми като пътя ренин-ангиотензин алдостерон.
В крайния стадий на заболяването тези компенсаторни механизми също са претоварени, поставяйки пациентите в животозастрашаващо състояние.
Патофизиология
Претоварване на налягането Претоварване на обема
↓ ↓
Увеличава се натоварването на сърцето
↓
Увеличава се напрежението върху миокарда на лявата камера
↓
Активиране на гени и протеинов синтез
↓
Теглото и размерът на сърцето се увеличават
↓
Коронарното кръвоснабдяване става недостатъчно
↓
Исхемия на сърдечния мускул
↓
Исхемична смърт на сърдечния мускул
↓
Сърдечна недостатъчност
Фигура 02: Признаци и симптоми на сърдечна недостатъчност
Лявостранна сърдечна недостатъчност
Когато възникне сърдечна недостатъчност поради неефективно функциониране на лявата камера, тя е известна като левостранна сърдечна недостатъчност. В тази ситуация лявата камера не успява да генерира достатъчно сила, за да разпредели кръвта в тялото. В резултат на това кръвта се натрупва в лявата страна на сърцето, което в крайна сметка води до белодробен оток и белодробна хипертония.
Причини
- Исхемични сърдечни заболявания
- Хипертония
- Заболявания на аортната и митралната клапа
- Първични заболявания на миокарда
Морфология
Сърце – морфологичните промени на сърцето зависят от тежестта на заболяването. Хипертрофията на лявата камера обикновено се наблюдава заедно с други промени, като инфаркт на миокарда. Областите на фиброза могат да се наблюдават под светлинен микроскоп.
Бели дробове – поради конгестия на белодробната циркулация, белите дробове са тежки, мокри и едематозни.
Клинични характеристики
- Кашлица
- Диспнея
- Ортопнея
- Пароксизмална нощна диспнея
- Ако бъбречната перфузия е силно компрометирана, може да има исхемични увреждания на бъбречния паренхим и това може да доведе до азотемия.
- Липсата на кръвоснабдяване на мозъка може да доведе до исхемична енцефалопатия.
Дясностранна сърдечна недостатъчност
Най-честата причина за дясностранна сърдечна недостатъчност е лявостранната сърдечна недостатъчност. Ако се появи десностранна сърдечна недостатъчност в резултат на някаква патология в белите дробове, тя се нарича cor pulmonale.
Лявостранно – сърдечна недостатъчност
↓
Кръвта се натрупва в лявата камера и лявото предсърдие
↓
Застой на кръв в белодробната циркулация
↓
Белодробен оток и белодробна хипертония
↓
Натоварването на лявата камера се увеличава
↓
Морфологични промени като камерна хипертрофия
↓
Исхемични увреждания поради неадекватно коронарно кръвоснабдяване
↓
Дясностранна сърдечна недостатъчност
Морфологични промени
Сърце – основната промяна в сърцето е хипертрофията на дясната камера
черен дроб и портална система
Поради конгестията на порталните съдове възниква портална хипертония, водеща до уголемяване на черния дроб, което е известно като портална хепатомегалия.
Могат да се видят също плеврален излив, перикарден излив и перитонеални изливи.
Каква е разликата между кардиомиопатия и застойна сърдечна недостатъчност?
Кардиомиопатия срещу застойна сърдечна недостатъчност |
|
| Кардиомиопатиите са хетерогенна група от заболявания на миокарда, свързани с механична и/или електрическа дисфункция, които обикновено показват неадекватна камерна хипертрофия или дилатация и се дължат на различни причини, които често са генетични. | Неспособността на сърцето да изпомпва кръв с адекватна скорост, за да отговори на метаболитните нужди на тялото, се нарича застойна сърдечна недостатъчност. |
| Връзка | |
| Кардиомиопатиите са група от заболявания, водещи до застойна сърдечна недостатъчност. | Застойната сърдечна недостатъчност е проява на патологични състояния, засягащи сърцето. |
Резюме
Честотата на заболяванията кардиомиопатия и застойна сърдечна недостатъчност драстично се е увеличила през последните няколко десетилетия. Смята се, че заседналият начин на живот, консумацията на алкохол, нездравословната диета и стресът са основните фактори, допринасящи за това. Следователно редовното правене на упражнения и обръщането на повече внимание на вашето здраве е изключително важно, ако не желаете внезапна смърт.
Изтеглете PDF версия на Кардиомиопатия срещу застойна сърдечна недостатъчност
Можете да изтеглите PDF версия на тази статия и да я използвате за офлайн цели според бележките за цитиране. Моля, изтеглете PDF версия тук Разлика между кардиомиопатия и застойна сърдечна недостатъчност.
