Ключовата разлика между оловото и волфрама е, че оловото има сравнително по-малка плътност и може лесно да се реже, докато волфрамът е по-плътен от оловото и изисква диамантено острие за рязане.
Оловото и волфрамът са важни химични елементи с много важни приложения. Оловото е химичен елемент с атомен номер 82 и химически символ Pb, докато волфрамът е химичен елемент със символа W и атомен номер 74.
Какво е Lead?
Оловото е химичен елемент с атомен номер 82 и химическия символ Pb. Среща се като метален химичен елемент. Той може да бъде категоризиран като тежък метал и е по-плътен от повечето обикновени материали, които познаваме. Освен това оловото може да се намери като мек и ковък метал с относително ниска точка на топене. Лесно е да се нарязва прясно оловен метал и има характерен син оттенък заедно със сребристосив метален вид. Освен това оловото може да потъмнее при излагане на въздух. Придава на металната повърхност матово сив вид. По-важното е, че този метал има най-висок атомен номер от всички стабилни елементи.
Оловото е сравнително нереактивен пост-преходен метал. Можем да илюстрираме слабия метален характер на оловото, използвайки неговата амфотерна природа. напр. оловото и оловните оксиди реагират с киселини и основи и са склонни да образуват ковалентни връзки. Можем да намерим съединения на олово, които често имат степен на окисление +2 на оловото, а не степен на окисление +4 (+4 е най-често срещаното окисление за химически елементи от група 14).
Когато се вземат предвид обемните свойства на оловото, то има висока плътност, ковкост, пластичност и висока устойчивост на корозия поради пасивиране. Оловото има плътно опакована лицево-центрирана кубична структура и високо атомно тегло, което води до плътност, която е по-голяма от плътността на повечето често срещани метали като желязо, мед и цинк. В сравнение с повечето метали, оловото има много ниска точка на топене и неговата точка на кипене също е най-ниската сред елементите от група 14.
Оловото има тенденция да образува защитен слой при излагане на въздух. Най-честата съставка на този слой е оловен (II) карбонат. Може да има и сулфатни и хлоридни компоненти на оловото. Този слой прави повърхността на оловния метал ефективно химически инертна към въздуха. Освен това флуорният газ може да реагира с олово при стайна температура, за да образува оловен (II) флуорид. Има подобна реакция и с хлорен газ, но тя изисква нагряване. Освен това оловният метал е устойчив на сярна киселина и фосфорна киселина, но реагира с HCl и HNO3 киселина. Органичните киселини като оцетната киселина могат да разтворят оловото в присъствието на кислород. По подобен начин концентрираните алкални киселини могат да разтварят оловото, за да образуват плумбити.
Какво е волфрам?
Волфрамът е химичен елемент от група 6 и рядък метал, който се среща естествено на Земята, изключително в комбинация с други елементи в химични съединения. Има символа W и атомен номер 74. Този метал изглежда като сивкавобял, лъскав метал. Освен това най-важните руди на волфрама включват шеелит и волфрамит.
Свободният волфрамов метал има забележителна здравина. Той има най-високата точка на топене от всички известни химични елементи. Този метал също има най-високата известна точка на кипене от всеки химичен елемент. Плътността на този метал е много по-сравнима с тази на химичните елементи злато и уран. Тази плътност е много по-висока от тази на оловото.
Волфрамът е присъщо чуплив и твърд, което затруднява работата с този метал. Освен това чистият метал е по-пластичен и можем лесно да го режем с ножовка от твърда стомана. Освен това, това е единственият метал, за който е известно, че се среща в биомолекулите, когато се разглеждат други преходни метали в 3-тата серия на прехода. Можем да намерим този метал в няколко вида бактерии и археи.
Има много важни приложения на волфрама, включително производството на твърди материали като волфрамов карбид и производството на сплави и стомани. Този метал има висока температура на преход пластично-крехко, което го прави произведен чрез сложни методи като прахова металургия, искрово плазмено синтероване, химическо отлагане на пари, горещо изостатично пресоване и др.
Каква е разликата между олово и волфрам?
Оловото е химичен елемент с атомен номер 82 и химически символ Pb, докато волфрамът е химичен елемент с атомен номер W и атомен номер 74. Основната разлика между оловото и волфрама е, че оловото има сравнително по-малка плътност и може лесно да бъде прясно нарязано, докато волфрамът е по-плътен от оловото и изисква диамантено острие за рязане на метал.
Инфографиката по-долу представя разликите между олово и волфрам в таблична форма за паралелно сравнение.
Обобщение – Олово срещу Волфрам
Оловото и волфрамът са важни химични елементи, които се срещат като метали. Основната разлика между оловото и волфрама е, че оловото има сравнително по-малка плътност и може лесно да се реже, докато волфрамът е по-плътен от оловото и изисква диамантено острие за рязане.