Ключовата разлика между оксид и диоксид е, че оксидът е всяко съединение, което има един или повече кислородни атоми, комбинирани с друг химичен елемент, докато диоксидът е оксид, съдържащ два атома кислород в своята молекула.
Терминът оксид е общ термин, който описва наличието на кислородни атоми в съединение. Тук кислородният атом(и) съществува в комбинация с друг химичен елемент; предимно метали и неметали. Според броя на кислородните атоми в съединението можем да ги наречем монооксид, диоксид, триоксид и т.н. Следователно диоксидът е оксид, съдържащ два кислородни атома на молекула.
Какво е оксид?
Оксидът е всяко съединение, което има един или повече кислородни атоми, комбинирани с друг химичен елемент. „Оксидът“тук е двувалентен анион (O2–). Обикновено металните оксиди съдържат този дианион, в който кислородният атом е в степен на окисление -2. С изключение на леките инертни газове (включително хелий, неон, аргон и криптон), кислородът може да образува оксиди с всички други елементи.
При образуването на оксид металите и неметалите могат да покажат своите най-ниски и най-високи степени на окисление. Някои оксиди са йонни съединения; алкални метали, алкалоземни метали и преходни метали образуват тези йонни оксиди. Други съединения имат ковалентен характер; металите с висока степен на окисление могат да образуват ковалентни оксиди. Освен това неметалите образуват ковалентни оксидни съединения.
Фигура 01: Ванадий(v) оксид
В изображението по-горе металният атом ванадий има валентност 5 (общата валентност е 10 за два атома ванадий), следователно пет кислородни атома (с валентност 2 за всеки кислороден атом) са свързани с тях.
Освен това, някои органични съединения също реагират с кислород (или окислители) за получаване на оксиди, напр. аминооксиди, фосфинови оксиди, сулфоксиди и др. Освен това броят на кислородните атоми в съединението определя дали то е монооксид, диоксид или триоксид.
Според свойствата им също е възможно да се категоризират като киселинни, основни, неутрални и амфотерни оксиди. Киселинният оксид може да реагира с основи и да образува соли. Пример: серен триоксид (SO3). Основните оксиди реагират с киселини и образуват соли. Пример: натриев оксид (Na2O). Неутрален не показва нито киселинни, нито основни свойства; по този начин те не образуват соли при взаимодействие с киселини или основи. Пример: въглероден окис (CO). Амфотерните оксиди имат както киселинни, така и основни свойства; следователно те реагират както с киселини, така и с основи, за да образуват соли. Пример: цинков оксид (ZnO).
Какво е диоксид?
Диоксидът е оксид, съдържащ два атома кислород в своята молекула. Молекулата трябва да съдържа химичен елемент с валентност 4, за да образува диоксид. Това е така, защото един кислороден атом показва валентност 2. Например във въглеродния диоксид валентността на въглерода е 4.
Фигура 02: Структура на топка и пръчка на серен диоксид
Някои примери за диоксиди
- Въглероден диоксид (CO2)
- Азотен диоксид (NO2)
- Кислород (O2)
- Кварц или силициев диоксид (SiO2)
Каква е разликата между оксид и диоксид?
Диоксидът е вид оксид. Ключовата разлика между оксид и диоксид е, че оксидът е всяко съединение, което има един или повече кислородни атоми, комбинирани с друг химичен елемент, докато диоксидът е оксид, съдържащ два атома кислород в своята молекула. Когато се разглежда валентността на оксидите, валентността на кислорода е 2, а валентността на други елементи може да варира; за диоксидите обаче валентността на кислорода е 2, а валентността на другия елемент е по същество 4. Така че можем да разглеждаме и това като разлика между оксид и диоксид.
Обобщение – Оксид срещу диоксид
Оксидът е общ термин, който използваме, за да назовем всяко съединение, съдържащо кислородни атоми в комбинация с друг елемент. Освен това, според броя на кислородните атоми, можем да ги наречем като моноксид, диоксид, триоксид и т.н. Ключовата разлика между оксид и диоксид е, че оксидът е всяко съединение, което има един или повече кислородни атоми, комбинирани с друг химичен елемент, докато диоксидът е оксид, съдържащ два атома кислород в своята молекула.
