Ключовата разлика между графит и олово е, че графитът е нетоксичен и много стабилен, докато оловото е токсично и нестабилно.
Графитът и оловото са много полезни при производството на моливи. В миналото моливите са правени с олово, но съвременните моливи изобщо нямат олово. Сега те са направени от графит, който е безопасен и е форма на въглерод.
Какво е графит?
Графитът е алотроп на въглерод със стабилна, кристална структура. Това е форма на въглища. Освен това той е самороден минерал. Местните минерали са вещества, съдържащи един химичен елемент, който се среща в природата, без да се комбинира с друг елемент. Освен това графитът е най-стабилната форма на въглерод, която се среща при стандартна температура и налягане. Повтарящата се единица на графитния алотроп е въглерод (C). Графитът има шестоъгълна кристална система. Изглежда в желязно-черен до стоманено-сив цвят и също има метален блясък. Цветът на ивиците на графита е черен (цветът на фино прахообразния минерал).
Графитната кристална структура има решетка от пчелна пита. Той има графенови листове, разделени на разстояние 0,335 nm. В тази структура на графит разстоянието между въглеродните атоми е 0,142 nm. Тези въглеродни атоми се свързват един с друг чрез ковалентни връзки, като около един въглероден атом има три ковалентни връзки. Валентността на въглеродния атом е 4; по този начин във всеки въглероден атом на тази структура има четвърти незает електрон. Следователно този електрон е свободен да мигрира, правейки графита електропроводим. Естественият графит е полезен в огнеупори, батерии, производство на стомана, разширен графит, спирачни накладки, леярски облицовки и смазочни материали.
Какво е Lead?
Оловото е химичен елемент с атомен номер 82 и химическия символ Pb. Среща се като метален химичен елемент. Този метал е тежък метал и е по-плътен от повечето обикновени материали, които познаваме. Освен това оловото може да се появи като мек и ковък метал с относително ниска точка на топене. Можем лесно да режем този метал и той има характерен син оттенък заедно със сребристосив метален вид. По-важното е, че този метал има най-висок атомен номер от всички стабилни елементи.
Оловото е сравнително нереактивен пост-преходен метал. Можем да илюстрираме слабия метален характер на оловото, използвайки неговата амфотерна природа. напр. оловото и оловните оксиди реагират с киселини и основи и са склонни да образуват ковалентни връзки. Съединенията на оловото често имат степен на окисление +2 на оловото, а не степен на окисление +4 (+4 е най-често срещаното окисление за химически елементи от група 14).
Когато се вземат предвид обемните свойства на оловото, то има висока плътност, ковкост, пластичност и висока устойчивост на корозия поради пасивиране. Оловото има плътно опакована лицево-центрирана кубична структура и високо атомно тегло, което води до плътност, която е по-голяма от плътността на повечето често срещани метали като желязо, мед и цинк. В сравнение с повечето метали, оловото има много ниска точка на топене и неговата точка на кипене също е най-ниската сред елементите от група 14.
Оловото има тенденция да образува защитен слой при излагане на въздух. Най-честата съставка на този слой е оловен (II) карбонат. Може да има и сулфатни и хлоридни компоненти на оловото. Този слой прави повърхността на оловния метал ефективно химически инертна към въздуха. Освен това флуорният газ може да реагира с олово при стайна температура, за да образува оловен (II) флуорид. Има подобна реакция и с хлорен газ, но тя изисква нагряване. Освен това оловният метал е устойчив на сярна киселина и фосфорна киселина, но реагира с HCl и HNO3 киселина. Органичните киселини като оцетната киселина могат да разтворят оловото в присъствието на кислород. По подобен начин концентрираните алкални киселини могат да разтварят оловото, за да образуват плумбити.
Тъй като оловото е забранено в САЩ през 1978 г. като съставка в боята поради токсични ефекти, то не се използва за производство на моливи. Въпреки това, това е основното вещество, използвано за производството на моливи преди това време. Оловото беше признато за доста токсично вещество за хората. Затова хората са търсили заместителни материали, за да заменят оловото с нещо друго за производството на моливи.
Каква е разликата между графит и олово?
Графитът и оловото са важни химични елементи поради техните полезни свойства и приложения. Ключовата разлика между графит и олово е, че графитът е нетоксичен и много стабилен, докато оловото е токсично и нестабилно.
Следната таблица обобщава разликата между графит и олово.
Обобщение – Графит срещу олово
Токсичността е важна мярка при използването на химически материал в определена индустрия. Ключовата разлика между графит и олово е, че графитът е нетоксичен и много стабилен, докато оловото е токсично и нестабилно.
