Ключова разлика – самонадеяност срещу метафора
Надеяността и метафората са две фигури на речта, които често се използват в литературата. Метафората е сравнение между две различни неща. Самонадеяността е разширена метафора, която може да бъде допълнително класифицирана в метафизични самонадеяности и самонадеяност на Петрарка. Това е ключовата разлика между самонадеяност и метафора.
Какво е метафора?
Метафорите са едни от най-използваните литературни средства в литературата. Те се използват за извършване на косвено сравнение между две несвързани единици. Метафората не се нуждае от свързващи думи като като или като сравнение. Той директно заявява, че едно нещо е друго за разлика от сравнение, което прави твърдението, че едно нещо е като друго. Следователно може да се каже, че метафорите пренасят значението от един обект на друг, за да може вторият обект да бъде разбран в нова светлина. Терминът метафора идва от гръцки metaphorá, което означава пренасям.
Метафората също може да направи едно нещо много различно, като го преименува. Например, погледнете метафората в изречението „Животът е пътуване“. Тук първата дума живот е преименувана на пътуване.
По-долу са дадени някои примери за метафори от литературата.
"Умирането е дива нощ и нов път." – Емили Дикинсън
"Може да си беден, обувките ти може да са счупени, но умът ти е дворец." – Франк Маккорт
“Нека бъдем благодарни на хората, които ни правят щастливи, те са очарователните градинари, които карат душите ни да разцъфтяват.” – Марсел Пруст
Тя е слънцето, което огрява света.
Какво е самонадеяност?
Терминът самонадеяност има две значения в литературата: метафизични самонадеяности и Петраркови самонадеяности. Като цяло самонадеяността е разширена метафора, която прави сравнение между две изключително различни неща
Какво е метафизична самонадеяност?
Метафизичните самонадеяности правят сравнения между две много различни неща. Този тип самонадеяност обикновено използва много нетрадиционни и смели метафори. Метафизичните поети се опитаха да осигурят сложно, изтънчено и интелектуално разбиране на сравнението. За да направят това, те използваха изображения от широк спектър от области като наука, астрономия, математика и търговия.
Например, Джон Дон, една от най-известните метафизични поеми, сравнява двама влюбени с двата крака като компас.
“Ако са двама, те са двама толкова твърди
Двойните компаси са два;
Душата ти, фиксираният крак, не се показва
Да се движи, но го прави, ако другият го прави.
И въпреки че седи в центъра, И все пак, когато другият далеч броди, Накланя се и се вслушва след него, И се изправя, когато се прибере у дома.”
Какво е самонадеяност на Петрарка?
Петрарчанското самомнение е хиперболично сравнение за описание на любовник. Този тип сравнение често сравнява любовника с по-велик и ценен обект като слънцето, луната или звездите. Например
“ROMEO: Но, меко! каква светлина се пробива през онзи прозорец?
Това е изтокът, а Жулиета е слънцето.”
– Шекспир
