Метафора срещу персонификация
Когато става въпрос за фигури на речта, познаването на разликата между метафора и персонификация е от голямо значение, тъй като те могат лесно да бъдат объркани поради някои прилики между тях. Например, забелязали ли сте как някои оратори придобиват силата да хипнотизират публиката, докато други, въпреки че използват по-автентична информация, не успяват да създадат впечатление? Същото може да се каже и за писатели, които използват фигури на речта в своите писания, за да украсят текста си с думи, които правят всичко различно. Описването на някого или нещо, като го сравнявате с някого или нещо друго, за да подкрепите гледната си точка, е използването на фигуративен език. Метафората и персонификацията са две такива фигури на речта, които имат прилики, които объркват хората. Тази статия ще подчертае техните различия, за да позволи на читателите да знаят как да използват правилно метафората и персонификацията.
Какво е метафора?
Метафората е подразбиращо се сравнение. Подобно на сравнението, то не твърди, че едно нещо е като друго или действа като друго, но приема това за даденост и продължава така, както двете неща са били едно. Ако кажа, че си това, което ядеш, със сигурност нямам предвид, че си пиле или овнешко, ако това са ястия, които ядеш. Това просто означава, че човек е продукт на собственото си мислене. Използването на метафора обаче прави речта много по-силна, тъй като прави пряко сравнение между две напълно различни неща, вас и това, което ядете. Ако някой каже, че Хюсеин е Пикасо на Индия, той директно сравнява Хюсеин с най-великия художник на всички времена. Метафората е окончателно уравнение и не оставя съмнения в съзнанието на читателя или публиката. Въпреки това има ефект, който е трудно постижим без използване на фигуративна реч. Използвайки метафора, говорещият може да сравни две неща, които не са свързани или са трудни за намиране във връзка едно с друго. Ако кажа, че моят приятел има златно сърце, това не означава, че сърцето му е направено от злато, а по-скоро той е човек с много добро сърце.
Какво е персонификация?
При персонификацията неодушевените предмети и абстрактните понятия се говорят като притежаващи живот и интелигентност. С други думи, можем да кажем, че персонификацията е фигура на речта, при която човешките качества се приписват на неживи същества, за да се създаде интересно изживяване при четене. Вижте следния пример.
Парите и славата са непостоянни спътници. Те не са вашите истински приятели.
Тук парите и славата се сравняват с качествата на човек, което обикновено не е възможно, но използвайки персонификация, говорещият лесно кара читателя или публиката да се чувстват така, сякаш това са човешки същества. Вижте този пример.
Смъртта полага ледените си ръце върху кралете.
Тук на смъртта като природен феномен се дава живот, като се смята за човек. Можете да видите думите his и lays, които означават смърт като човешко същество.
Каква е разликата между метафора и персонификация?
• Метафората и персонификацията са фигури на речта, които правят речта или писменото произведение по-впечатляващо, като правят сравнения с напълно несвързани обекти и неща, които обикновено не са възможни.
• Сачин е блестящата звезда на индийския спортен хоризонт е метафора. Докато Сачин не може да бъде звезда, използването на метафора илюстрира значението му в областта на спорта.
• Персонификацията дава на говорещия силата да приписва човешки качества на неодушевени предмети.
