Ключовата разлика между съгласувания и последователния модел на алостеризъм е, че в съгласувания режим ензимните субединици са свързани по такъв начин, че конформационната промяна в една субединица задължително се предава на всички останали субединици, докато в последователния модел субединиците не са свързани по такъв начин, че конформационна промяна в една субединица да предизвика подобна промяна в останалите.
Съгласуваният модел и последователният модел на алостеризма могат да бъдат описани като два основни модела на поведение на алостеричните ензими. Тези модели са представени съответно през 1965 и 1966 г. В момента използваме и двата модела като основа за интерпретиране на експериментални резултати. Съгласуваният модел има предимството, че е сравнително прост и описва много добре поведението на някои ензимни системи. Последователният модел, от друга страна, показва известно количество простота, но само за някои реалистични картини на структури и поведение на протеини. Този режим също се справя много добре с поведението на някои ензимни системи.
Какъв е съгласуваният модел на алостеризма?
Съгласуваният модел на алостеризъм постулира, че ензимните субединици са свързани по начин, по който конформационна промяна в една субединица задължително се предава на всички останали субединици. Това е известно още като модел на симетрия или MWC модел. Според този модел всички субединици трябва да съществуват в една и съща конформация.
Фигура 01: Алостерично регулиране (A – Активно място B – Алостерично място C – Субстрат D – Инхибитор E – Ензим)
Този модел е представен от Жак Моно, Джефрис Уайман и Жан-Пиер през 1965 г. Според този модел протеинът има две конформации: активна конформация R и неактивна конформация T. R конформацията свързва субстрата здраво, докато, в T конформация, субстратът е свързан по-слабо.
Една отличителна черта на съгласувания модел е, че конформацията на всички субединици се променя едновременно. Например, в хипотетичен протеин, който има две субединици, и двете субединици могат да променят конформацията от неактивната Т конформация към активната R конформация.
Какъв е последователният модел на алостеризма?
Последователният модел на алостеризъм може да се опише като директен последователен модел на алостерично поведение. Този модел има отличителната черта на свързване на субстрата, който индуцира конформационната промяна от T формата към R формата. Това доведе до формирането на кооперативния обвързващ израз на този модел.
Фигура 02: Последователен модел
Освен това, в този модел всички активатори и инхибитори са свързани от механизма на индуцираното прилягане. Тук конформационната промяна в инхибитора или активатора в една от субединиците засяга конформациите на други субединици.
Най-важните характеристики на последователния модел включват: не е необходимо неговите субединици да съществуват в една и съща конформация, неговите конформационни промени не се предават на всички субединици и молекулите на субстратите се свързват чрез протокола за индуцирано прилягане.
Каква е разликата между съгласувания и последователния модел на алостеризма?
Ключовата разлика между съгласувания и последователния модел на алостеризъм е, че при съгласувания режим конформационната промяна в една субединица задължително се предава на всички останали субединици, докато при последователния модел конформационната промяна в една субединица не се предава предизвика подобна промяна в останалите.
Резюме – съгласуван срещу последователен модел на алостеризъм
Съгласуваният модел на алостеризъм е модел, който постулира, че ензимните субединици са свързани по начин, по който конформационна промяна в една субединица задължително се предава на всички останали субединици. Последователният модел на алостеризъм е пряк последователен модел на алостерично поведение. В този модел конформационната промяна в една субединица не предизвиква подобна промяна в останалите. И така, това е ключовата разлика между съгласувания и последователния модел на алостеризма.
