Is срещу Are в английската граматика
Is и Are са две думи, които се използват по различен начин съответно в единствено и множествено число. Трябва да се отбележи, че и „е“и „са“са двете форми на корена „да бъде“. С други думи те се наричат спомагателни глаголи.
'Is' е формата за единствено число на 'to be', докато 'are' е формата за множествено число на 'to be'. „Е“се използва в сегашно време, както в изречението „Той е в Америка“. Тук глаголът „е“се използва в сегашно време, като по този начин се предава идеята, че той в момента е в Америка.
‘Are’ от друга страна е формата за множествено число на спомагателния глагол ‘is’. Следователно се използва в сегашно време, както в изречението „Франсис и Робърт са в парка“. Тук глаголът „са“се използва в сегашно време, като по този начин се предава идеята, че те в момента са в парк.
Глаголът „е“се използва и във въпроси като „Добър ли е или лош?“или в потвърждаващи твърдения като „Да, така е“. Глаголът „беше“също се използва във въпроси като „Беше ли правилно или не?“или в потвърждаващи твърдения като „Да, беше“
'Is' се използва и в сегашно продължително време, както в изречението "Лъвът реве." По същия начин „беше“се използва в минало продължително време, както в изречението „Той ядеше храна“. Често се вижда, че глаголът „е“обикновено се използва в утвърдителни изречения като „Той е с тъмна кожа“и „Жирафът е високо животно“.
Понякога спомагателният глагол „е“се използва в удивителен смисъл като в изреченията „Колко е хубаво!“и „Какво цвете е това!“По същия начин „са“също се използва във възклицателен смисъл, както в изреченията „Колко високи са дърветата!“и „Колко са красиви тези рози!“
'Is' е формата за единствено число на 'to be', докато 'are' е формата за множествено число на 'to be'.
'Is' се използва в сегашно време, а 'Are' е формата за множествено число на спомагателния глагол 'is'
