Счупване срещу счупване
Фрактура
Фрактурата е локално прекъсване на нормалната архитектура на костта. Фрактура се подозира, ако има видимо отклонение в структурата, болка, подуване, загуба на функция, свързана със счупената кост.
Причини за счупване
Фрактурите могат да бъдат причинени от различни причини и те могат да бъдат широко класифицирани като травматични и патологични фрактури. Травматичните фрактури са резултат от директна травма с тъп предмет. Патологичните фрактури възникват поради състояния, които отслабват костната структура. Рахит, остеопороза, хронични бъбречни заболявания, хиповитаминоза D и хронични чернодробни заболявания могат да отслабят костта чрез намеса в минерализацията и дори лека тъп удар може да причини счупване.
Класификация на фрактурата
Има различни класификации на фрактурите.
• Анатомична класификация: Анатомичната класификация използва действителното анатомично местоположение на костта в тялото.
• Ортопедични класификации: Ортопедичната класификация е най-често използваната класификация. Под тази класификация е открита фрактура, която е фрактура с увредена надлежаща кожа. При затворена фрактура, покриващата кожа е непокътната.
Фрактурата се подразделя клинично според изместването. Освен това според анатомията на фрактурата има различни категории.
Пълна фрактура – костните фрагменти се разделят напълно.
Непълна фрактура – костните фрагменти не са напълно разделени.
Линейна фрактура – линията на фрактурата е успоредна на дългата ос на костта.
Напречна фрактура – линията на фрактурата е под прав ъгъл спрямо дългата ос на костта.
Коса фрактура – линията на фрактурата е диагонална на дългата ос на костта.
Спирална фрактура – фрактурата минава около костта в спираловидна форма и сегментите могат да бъдат усукани
Раздробена фрактура – костта е счупена на повече от два сегмента
Ударена фрактура – костта е счупена и вклинена една в друга
Диагностика на фрактури
Окончателната диагноза на фрактурата е чрез образна диагностика. Често използваните методи за изобразяване са рентгенови лъчи. Други методи като компютърна томография могат да се използват за оценка на свързаното увреждане на меките тъкани.
Усложнения от фрактура
Усложненията на фрактурата могат да бъдат класифицирани според хронологията. Непосредствените усложнения са нараняване на съдове, мускули и нерви. Междинните усложнения са мастна емболия, транспозиция на меки тъкани, инфекция. Дългосрочните усложнения са несрастване, неправилно срастване и забавено срастване.
Лечение на фрактури
Основните принципи на лечението на фрактури са овладяване на болката, обездвижване и апроксимация. Костните сегменти трябва да бъдат правилно сближени, за да се улесни задоволителното зарастване. Препоръчително е да имате повече от 2/3 апроксимация на повърхността на фрактурата. В зависимост от фрактурата на костта, степента на клинично допустимото отклонение варира. Например, за фрактура на раменната кост се допускат <15o ъгли. Обездвижването е от съществено значение, защото ако има свободно движение, калозното образуване ще бъде прекъснато и може да се получи несрастване. Методите за обездвижване се различават в зависимост от счупената кост. Външната имобилизация обикновено се извършва с гипсова отливка. Вътрешната имобилизация може да се извърши с интрамедуларно окабеляване, пластини и винтове. Фрактурите на горните крайници трябва да се държат в гипс поне 6 седмици, докато фрактурите на долните крайници изискват двойно повече. Опиоидните аналгетици са предпочитаният вариант поради силата на болката. За да се подобри заздравяването на костите, може да се направи присаждане на кост. Серийното изобразяване е от съществено значение за проследяване и оценка на зарастването на фрактури.
Има ли разлика между фрактура и счупване?
Фрактурата е счупване на костта. Счупване и счупване означава едно и също нещо.
