Залог срещу хипотека
Компании и физически лица заемат средства по редица причини, включително жилищни заеми, заеми за превозни средства, заеми за образование, заеми за инвестиции, разширяване, развитие на бизнеса и оперативни изисквания. За да могат банките и финансовите институции да предоставят средства на кредитополучателите, трябва да има някаква форма на увереност, че заетите средства ще бъдат върнати на кредитора. Тази увереност се получава, когато кредитополучателите предложат на кредитора актив (като обезпечение) с еквивалентна или по-висока стойност от сумата на кредита. В случай, че кредитополучателят не успее да изпълни задълженията си, заемодателят има средства да възстанови всички загуби. Следващата статия разглежда по-подробно залога и хипотеката и подчертава техните прилики и разлики.
Какво е залог?
Залогът е договор между кредитополучателя (или страна/физическо лице, което дължи средства или услуги) и заемодателя (страна или образувание, на което се дължат средствата или услугите), където кредитополучателят предлага актив (залага актив) като гаранция за заемодателя. При залог активът се предава от залогодателя (кредитополучателя) на заложния кредитор (заемодателя). Заемодателят ще има законно притежание на заложения актив и има право да продаде актива, в случай че кредитополучателят не е в състояние да изпълни задълженията си по заема. За да се възстанови дължимата сума на заемодателя, активът се разпродава и заемодателят изземва постъпленията. В случай, че след продажбата на актива и възстановяването на дължимата сума има излишък, той се връща обратно на залогодателя (кредитополучателя). Заемодателят обаче има ограничен интерес по отношение на заложеното имущество, освен в случай на неизпълнение на задълженията по заема.
Залоговете често се използват в търговското финансиране, търговията със стоки и в заложната индустрия.
Какво е хипотека?
Ипотеката е такса, която се създава за активи, които са движими, като превозни средства, акции, длъжници и т.н. При ипотеката активът остава във владение на кредитополучателя. В случай, че кредитополучателят не е в състояние да извърши дължими плащания по задълженията си по заема, кредиторът първо трябва да предприеме действия, за да притежава споменатия актив, преди той да може да бъде продаден за възстановяване на загубите.
Много често срещан пример за хипотека са заемите за автомобили. Автомобилът или превозното средство, което е хипотека на банката, ще бъде собственост на кредитополучателя и в случай че кредитополучателят просрочи заема, банката получава превозното средство и го изхвърля, за да възстанови неплатената сума по кредита. Заемите срещу акции и длъжници също са ипотекирани към банката и кредитополучателят трябва да поддържа правилната стойност на склад за размера на взетия заем.
Залог срещу хипотека
Основното сходство между двата термина е, че и залогът, и хипотеката са свързани със заемане на средства от финансови институции. Заемодателят се нуждае от известна финансова гаранция, че кредитополучателят ще изплати заема си. В случай, че кредитополучателят не е в състояние да плати дължимия си заем, кредиторът се нуждае от някаква форма на предпазна възглавница, която може да се използва за възстановяване на загубите. Тук се появяват термините залог и хипотека. Залогът е договор между кредитополучателя и кредитора, при който кредитополучателят предлага актив като гаранция на кредитора. Заемодателят ще има законно притежание на заложения актив и има право да продаде актива, в случай че кредитополучателят не е в състояние да изпълни задълженията си по заема. Хипотеката е такса, която се създава за активи, които са движими, като превозни средства, акции, длъжници, когато активите остават във владение на кредитополучателя. При възстановяване на дължими суми от кредитополучателя, кредиторът първо трябва да влезе във владение на актива, преди да се разпореди с него.
Каква е разликата между хипотека и залог?
• Залогът е договор между кредитополучателя (или страна/физическо лице, което дължи средства или услуги) и заемодателя (страна или образувание, на което се дължат средствата или услугите), където кредитополучателят предлага актив (залага актив) като гаранция за кредитора.
• Заемодателят ще има законно притежание на заложения актив и заемодателят има право да продаде актива, в случай че кредитополучателят не е в състояние да изпълни задълженията си по заема.
• Ипотеката е такса, която се създава за активи, които са движими, като превозни средства, акции, длъжници и т.н. При ипотека активът остава във владение на кредитополучателя. В случай, че кредитополучателят не е в състояние да извърши дължими плащания по задълженията си по заема, кредиторът първо трябва да предприеме действия, за да притежава споменатия актив, преди той да може да бъде продаден за възстановяване на загубите.
