Залог срещу залог
Компаниите често заемат средства за инвестиции, разширяване, бизнес развитие и оперативни изисквания. За да могат банките и финансовите институции да предоставят средства на кредитополучателите, трябва да има някаква форма на увереност, че заетите средства ще бъдат върнати на кредитора. Тази увереност се получава, когато кредитополучателите предложат на кредитора актив (като обезпечение) с еквивалентна или по-висока стойност. В случай, че заемополучателят се провали, заемодателят има средства да възстанови всички загуби. Има редица обезпечителни интереси, които се използват от заемодателите, които включват ипотека, право на задържане, залог и такса. Следващата статия разглежда по-отблизо две такива права на обезпечение, задържане и залог, и подчертава техните прилики и разлики.
Залог
Залогът е иск върху актив като собственост или машини, който се използва като обезпечение срещу заети средства или за плащане на задължения или извършване на услуги на друга страна. Залогът ще предостави на заемодателя правото да задържи активите, имуществото или стоките на кредитополучателя, за да осигури плащане върху задължения. Заемодателят може да задържи имота/активите/стоките само до извършване на плащанията и няма право да продава такива активи, освен ако не е изрично посочено в договора за залог. Въпреки това заемодателят трябва да бъде внимателен, когато разпродава активи, за да се предпази от всякакви такси за отговорност. Има случаи, в които финансови институции, физически или юридически лица, на които се дължат пари, използват законови пътища, за да наложат запор върху активите на кредитополучателя; като по този начин се осигурява срещу неизпълнение. В такива случаи кредиторът няма право да продава активите на кредитополучателя. Има различни видове запори, като например строителни/механик, които се налагат на собственици на къщи, които дължат средства на строителни и ремонтни работници, които предоставят услуги за подобряване на имоти. Други запори включват селскостопански, морски и данъчни. Запори се налагат и за вземания под наем, неплатени премии или такси.
залог
Залогът е договор между кредитополучателя (или страна/физическо лице, което дължи средства или услуги) и заемодателя (страна или образувание, на което се дължат средствата или услугите), в който кредитополучателят предлага актив (залага актив) като гаранция за заемодателя. При залог активите ще трябва да бъдат доставени от залогодателя (кредитополучателя) на заложния кредитор (заемодателя). Заемодателят ще има ограничен интерес по отношение на заложеното имущество. Притежаването на заложения актив обаче ще даде на заемодателя законно право на собственост върху актива и заемодателят има право да продаде актива, в случай че заемополучателят не е в състояние да изпълни задължението си. Ако активите бъдат разпродадени, оставащият излишък от средства (след като бъде възстановена дължимата сума) трябва да бъде върнат обратно на залогодателя. Залоговете често се използват при търговско финансиране, търговия със стоки и в заложната индустрия.
Залог срещу залог
Залоговете са доста сходни по това, че и двете са опции за обезпечение, които се използват за една и съща цел; това е да се гарантира, че средствата са изплатени, задълженията са изпълнени и услугите са извършени. Запорът може да бъде образуван по споразумение между двете страни или може да бъде наложен със закон. Залогът, от друга страна, може да бъде създаден само чрез договор. Другата основна разлика между двете е, че залогът е правото да се задържат активите/имота, но заемодателят няма право да продава активите, освен ако не е посочено в договора. Що се отнася до залога, заемодателят запазва собствеността върху актива, докато задължението не бъде изпълнено; и в случай на неизпълнение кредиторът има право да продаде активите и да възстанови загубите. Освен това, залозите се правят върху активи, които могат да бъдат физически доставени, докато запорите могат да бъдат върху имущество или активи.
Резюме:
Разлика между право на задържане и залог
• Заложните права са доста сходни по това, че и двете са опции за обезпечение, които се използват за една и съща цел; това е да се гарантира, че средствата са изплатени, задълженията са изпълнени и услугите са извършени.
• При запор заемодателят може да задържи имота/активите/стоките само до извършване на плащанията и няма право да продава такива активи, освен ако не е изрично посочено в договора за залог.
• При залог, активите ще трябва да бъдат доставени от залогодателя (заемополучателя) на заложния кредитор (заемодателя). Заложният кредитор ще притежава законното право на собственост върху актива и има правото да продаде актива, в случай че кредитополучателят не е в състояние да изпълни задълженията си.
