Навик срещу пристрастяване
Въпреки че двете думи навик и пристрастяване звучат сходно, има малко разлики между тях. Когато се обясни просто, навикът може да се определи като придобит модел на поведение, който възниква автоматично. Пристрастяването обаче е доста различно от навика. Може да се определи като хронично рецидивиращо мозъчно заболяване. В психологията се обръща внимание на зависимостта като състояние, което е разрушително както за поведението на индивида, така и за обществото като цяло. Навикът, от друга страна, не е разрушителен. Психолозите твърдят, че зависимостта възниква от навика.
Какво е навик?
Както бе споменато по-горе, навикът може да се дефинира като придобит модел на поведение, който често възниква автоматично. Навиците идват от различни фактори, като например от хората, които срещаме, преживяванията, които срещаме в живота си и многобройните решения, които вземаме в живота си. Когато едно действие се извършва от индивид отново и отново, то се превръща в навик. Например, представете си човек, който винаги подрежда книгите си по определен начин на бюрото си. Ако някой промени този модел на ред, има тенденция индивидът да го коригира. Това е резултат от повторението на действието, което прави индивида комфортен по специфични начини и маниери. От детството до зрелостта този начин на подреждане остава същият. Следователно навикът е автоматичен отговор към завършване на действие по определен начин за дълъг период от време. Това е общо за всички хора. Склонни сме да правим нещата по един и същи начин през целия си живот, без дори да осъзнаваме, че го правим. Повечето навици обаче не нарушават ежедневните събития от живота на човека. Но може да има случаи, когато някои навици са раздразнителни за повечето хора. Навиците като цяло трябва да се разглеждат повече като лични маниери и поведенчески модели. Например, наблюдавайте запален читател. Винаги, когато има свободно време, прекарва времето си в четене на книги. Това е така, защото индивидът е създал навик да чете през целия си живот. Това е пример за много положителен навик. Хората обаче имат и негативни навици. В такива случаи те могат да доведат до проблеми както за индивида, така и за другите, но те могат да бъдат коригирани.
Какво е пристрастяване?
Когато се обърне внимание на пристрастяването, то може да се определи като хронично рецидивиращо заболяване на мозъка. Според психолозите той променя мозъка поради многократното извършване на каквото и да е действие. Пристрастяването създава въздействие не само върху индивида, но и върху онези, които го заобикалят, който има пристрастяването. Но в повечето случаи човекът, който има зависимостта, страда изключително много. Това е така, защото когато зависимостта стане тежка, тя засяга както личния живот, така и кариерата. Човек със зависимост има затруднения в редица функции, които обикновено се считат за основни за ежедневието. Вземането на решения, ученето и паметта и контролът на поведението са някои примери за областите, които са засегнати поради пристрастяване. Точно като навик, пристрастяването също се повтаря. Разликата обаче произтича от зависимостта, която става незаменима за индивида, тъй като без извършване на определено действие животът става труден. В този смисъл една зависимост засяга психическата стабилност на индивида. Редовният прием на наркотици може да се вземе като пример за вид зависимост, която засяга психическата стабилност. Умът става неспособен да се стабилизира, ако се прекрати употребата на наркотици. За зависимостите е много важно да потърсите помощта на професионалист.
Каква е разликата между навик и пристрастяване?
• Навикът е резултат от умствени действия, докато пристрастяването засяга психическата стабилност.
• Пристрастяването е вредно и разрушително по природа, докато навикът не може да бъде вреден и разрушителен по природа.
• Трябва да получите консултация от психиатър, за да се преборите със зависимостта, докато не е необходимо да се консултирате с психиатър, за да се преборите с определен навик.
• Навиците умират трудно, докато някои зависимости причиняват смърт.
