Ключова разлика – асоциативно срещу неасоциативно обучение
Асоциативното и неасоциативното обучение са два типа обучение, между които може да се установи ключова разлика. Асоциативното обучение се отнася до разнообразие от обучение, в което идеите и преживяванията са свързани. От друга страна, неасоциативното учене е друга разновидност на ученето, при която не се осъществява връзка между стимулите. Ключовата разлика е, че стимулите са свързани в асоциативното обучение; при неасоциативно обучение това не се случва.
Какво е асоциативно обучение?
Асоциативното обучение се отнася до разнообразие от обучение, в което идеите и преживяванията са свързани. Човешкият мозък е организиран по такъв начин, че извикването на отделна информация често е трудно. Това е така, защото е свързано с други видове информация. Теорията на асоциативното обучение подчертава тази връзка или връзка между идеите.
Според психолозите асоциативното обучение се осъществява, когато научаваме нещо с помощта на нов стимул. Тук теорията за кондиционирането влиза в действие. Чрез обуславянето психолозите подчертават как човешкото поведение може да бъде променено или как могат да се създадат нови модели на поведение в индивида. Процесът на асоциативно обучение се осъществява чрез два вида обуславяне. Те са,
- Класическо кондициониране
- Оперантно кондициониране
Класическото кондициониране е техника, въведена от Иван Павлов, където той провежда експеримент с куче. В първата фаза на експеримента той дава на кучето храна и забелязва как отделя слюнка. След това той въвежда звънец точно когато храната се поднася и забелязва как кучето отделя слюнка. Трето, той звъни на звънеца, без да поднася храната, но забелязва, че кучето отделя слюнка. Чрез това той обяснява как естествен отговор на стимул може да бъде обусловен, когато условен отговор може да бъде създаден от условен стимул.
В Оперантното обуславяне Б. Ф. Скинър обяснява как наградите и наказанията могат да се използват за трениране на ново поведение. Например, представете си, че на дете се дава блокче шоколад, след като е получило добри оценки на изпит. Това е пример за награда. Или си представете, че едно дете е осъдено за лошо поведение. Това е пример за наказание. Чрез асоциативното обучение се насърчава ново поведение въз основа на нов стимул.
Какво е неасоциативно обучение?
Неасоциативното учене е друга разновидност на учене, при която не се осъществява връзка между стимулите. За да бъдем по-описателни, при неасоциативното обучение поведението и стимулът не са сдвоени или свързани заедно. Тази форма на обучение е доста често срещана при животните. Основно има два вида неасоциативно обучение. Те са,
- Привикване
- Сенсибилизация
Привикването е, когато отзивчивостта на организма към многократно изложен стимул намалява. Просто това е, когато човек или животно реагира все по-малко на нещо поради излагане. Например, представете си дете, на което винаги се карат. Въпреки че детето може първо да реагира на това, тъй като започва да го изпитва през цялото време, детето реагира все по-малко. Сенсибилизация е, когато отзивчивостта на организма към многократно изложен стимул се увеличава или в противен случай човекът или животното реагира още повече всеки път, когато е изложено на стимула.
Каква е разликата между асоциативното и неасоциативното обучение?
Дефиниции на асоциативно и неасоциативно обучение:
Асоциативно обучение: Асоциативното обучение се отнася до разнообразие от обучение, в което идеите и преживяванията са свързани.
Неасоциативно обучение: Неасоциативното обучение е друга разновидност на обучението, при която не се осъществява асоциация между стимулите.
Характеристики на асоциативното и неасоциативното обучение:
Свързване:
Асоциативно обучение: Връзката се осъществява между поведението и новия стимул.
Неасоциативно обучение: Свързване не се осъществява.
Типове:
Асоциативно обучение: Класическото и оперантното обуславяне могат да се разглеждат като типове асоциативно обучение.
Неасоциативно обучение: Привикването и сенсибилизацията могат да се считат за типове неасоциативно обучение.