Ключова разлика – плазмид срещу транспозон
Бактериите съдържат хромозомна и нехромозомна ДНК. Хромозомната ДНК играе важна роля в растежа на бактериите. Нехромозомната ДНК не кодира основни гени за оцеляването на бактериите. Плазмидът е вид прокариотна нехромозомна ДНК. Те са малка, кръгла двойноверижна ДНК, която осигурява допълнителни генетични предимства на бактериите. Транспозонът е ДНК последователност, която може да се придвижва към нови позиции в генома. Те са известни също като мобилен генетичен материал на бактерии. Ключовата разлика между плазмид и транспозон е, че плазмидът е нехромозомна ДНК, която се репликира независимо в рамките на бактерията, докато транспозонът е сегмент от хромозомна ДНК, който се премества в генома на бактериите и променя генетичната последователност на хромозомата.
Какво е плазмид?
Плазмидът е екстрахромозомна ДНК на прокариоти. Той може да се репликира независимо от бактериалната хромозома. Една бактерия може да има няколко плазмида вътре. Плазмидите са затворени кръгли части от ДНК и са малки по размер. Плазмидната ДНК носи няколко гена, които не са съществени за оцеляването на бактерията. Въпреки това, тези гени в плазмидите осигуряват допълнителни генетични предимства на бактериите, като резистентност към антибиотици, резистентност към хербициди, толерантност към тежки метали и т.н. Специални плазмиди, наречени F фактор плазмиди, участват в бактериалната конюгация, която е сексуален метод на възпроизвеждане.йени
Плазмидите се използват като вектори в рекомбинантната ДНК технология и генното клониране. Плазмидите притежават специални характеристики, които ги правят подходящи за използване като рекомбинантни вектори в генното инженерство. Те съдържат произход на репликация, избираеми маркерни гени, двойно верижен характер, малък размер и множество места за клониране. Изследователите могат лесно да отворят плазмидна ДНК и да вмъкнат желани ДНК фрагменти или гени в плазмиди, за да направят рекомбинантна ДНК. В допълнение, трансформацията на рекомбинантен плазмид в бактерия гостоприемник е по-лесна от другите вектори.
Фигура 01: Плазмиди
Какво е транспозон?
Транспозонът е фрагмент или последователност от ДНК, която може да се транслоцира в бактериалния геном. Те са мобилни ДНК последователности. Те се преместват в нови места на генома. Тези движения правят промени в последователността на бактериалния геном, причинявайки значителни промени в генетичната информация. Те са преносимите генетични елементи, отговорни за установяването на нови генетични последователности в бактериите. Транспозоните са открити за първи път от Барбара Макклинток през 40-те години на миналия век чрез експерименти, проведени с царевица и тя получава Нобелова награда за работата си.
Транспозоните понякога се наричат скачащи гени, тъй като тези скачащи последователности могат да блокират транскрипцията на гени и да пренаредят генетичния материал на бактерията. Те също са отговорни за движението на резистентни към лекарства, гени за резистентност към антибиотици между плазмидите и хромозомите.
Има два типа транспозони въз основа на механизма, който използват за преместване и вмъкване. Те са транспозон от клас I (ретротранспозони) и транспозон от клас II (ДНК транспозони). Транспозоните от клас I използват механизъм „копиране и поставяне“, докато транспозоните от клас II използват „механизъм за изрязване и поставяне“.
Транспозонът може да се движи от плазмид към хромозома или между два плазмида. Поради тези движения гените се смесват между бактериалните видове. Следователно транспозоните се използват като вектори в генното инженерство за премахване и интегриране на генетични последователности в организми.
Фигура 02: Бактериален ДНК транспозон
Каква е разликата между плазмид и транспозон?
Плазмид срещу транспозон |
|
| Плазмидът е малка кръгла двойноверижна нехромозомна ДНК на бактерии. | Транспозонът е сегмент от ДНК, който може да се движи на нови места в рамките на генома. |
| Саморепликация | |
| Плазмидите са способни да се репликират независимо от хромозомната ДНК. | Транспозоните не могат да се репликират независимо. |
| Кодирани специални характеристики | |
| Плазмидите предоставят няколко характеристики като резистентност към антибиотици и вирулентност. | Транспозоните не кодират специални характеристики. |
| Използване като вектор | |
| Плазмидите се използват като вектори в генното инженерство за създаване на рекомбинантна ДНК. | Транспозоните също се използват като вектори в генното инженерство за инсерционна мутагенеза. |
| Мутации и промени в последователността | |
| Плазмидите не са в състояние да причинят значителни мутации и да променят последователността и размера на генома. | Транспонирането може да създаде значителни мутации и да промени последователността и размера на генома. |
Обобщение – плазмид срещу транспозон
Плазмидът е екстрахромозомна ДНК, често срещана в бактериите. Той има способността да се репликира независимо от бактериалната хромозомна ДНК. Плазмидите съдържат гени, които добавят генетични предимства към бактериите. Плазмидната ДНК обаче не е от съществено значение за оцеляването на бактериите. Транспозоните са мобилни генетични елементи, които прескачат от едно място на ново място в генома. Те могат да причинят мутации и да променят размера и последователността на генома. Това е разликата между плазмид и транспозон.
