Ключовата разлика между AMPA и NMDA рецепторите е, че специфичният агонист на AMPA рецептора е алфа-амино – 3 – хидроксил – 5 – метил – 4 – изоксазол пропионова киселина (AMPA), докато специфичният агонист на NMDA рецептор е N – метил – D – аспартат (NMDA).
Има три основни типа глутаматни рецептори. Разликата им се основава на агониста, който се свързва за активиране на рецептора за свързване на глутамат. Свързването на глутамат ще отвори йонно затворените канали за транспортиране на натриеви и калиеви йони. Освен това NMDA рецепторите улесняват потока на калциеви йони през мембраната.
Какво представляват AMPA рецепторите?
Терминът AMPA рецептор е съкращението на алфа-амино – 3 – хидроксил – 5 – метил – 4 – изоксазол рецептор на пропионова киселина. Този рецептор е известен също като AMPAR или quisqualate. Това е вид глутаматен рецептор и е йонотропен рецептор. AMPA рецепторът е трансмембранен рецептор, който прониква в липидния двоен слой на плазмената мембрана. Глутаматът действа като лиганд за свързване с AMPA рецептора.
Фигура 01: AMPA рецептори
Рецепторът също е способен да активира AMPA, който е агонистичен аналог на глутамата. Така рецепторът получава името AMPA рецептор. Освен това рецепторът е широко разпространен в мозъка и нервната система. Това се дължи главно на активната роля, която глутаматът играе в нервната координация и сигнализиране.
Освен това има четири типа субединици в AMPA рецептора. И различни гени кодират всяка субединица. Следователно мутациите в тези гени, кодиращи субединиците, могат да доведат до неправилно функциониране на целия рецептор като цяло. Следователно АМРА рецепторът също е хетеротетрамерен протеин. Благодарение на тази структура глутаматът или неговите агонисти могат да се свържат с всяка от четирите субединици за активиране.
Какво представляват NMDA рецепторите?
NMDA рецептор е съкращението за N – метил – D – аспартат рецептор. Известен е още като NMDAR. NMDA рецепторът е вид глутаматен рецептор, който е йонотропен по природа. Рецепторът е кръстен на агониста, който активира рецептора. NMDA рецепторът е канален протеин, който е съставен от три субединици, кодирани от три гена. Те са разпространени предимно в нервните клетки.
Активирането на NMDA рецептора за свързване на глутамат става в присъствието на глицин или серин. Това се нарича ко-активиране на NMDA рецептора. При свързването се инициира навлизането на положителни йони. Свързването на агониста NMDA е специфично за NMDA рецептора.
Фигура 02: NMDA рецептори
Основната функция на NMDA рецептора е да подпомага процеса на сигнална трансдукция в нервните клетки. Следователно те активират деполяризацията, като позволяват движението на натриевите и калиеви йони. Освен това, ролята на NMDA рецептора също се разширява в улесняването на синаптичната пластичност. Това се медиира от способността на NMDA рецептора да позволява поток от калциеви йони.
Какви са приликите между AMPA и NMDA рецепторите?
- AMPA и NMDA рецепторите са видове глутаматни рецептори.
- И двете присъстват предимно в нервните клетки и улесняват предаването на нервните импулси.
- Те са йонотропни рецептори.
- И двете присъстват в плазмената мембрана.
- Освен това, те показват висока специфичност.
- И двете могат да бъдат манипулирани с лекарства.
- Освен това, те улесняват движението на йони през мембраната
- И двата вида протеини съдържат множество субединици, кодирани от различни гени.
- Освен това и двата са хетеромерни протеини.
Каква е разликата между AMPA и NMDA рецепторите?
Ключовата разлика между AMPA и NMDA рецепторите се основава на техните агонисти. Докато АМРА рецепторите имат алфа-амино – 3 – хидроксил – 5 – метил – 4 – изоксазол пропионова киселина като свой агонист, N – метил – D – аспартатът е агонистът за NMDA рецептора. Поради тази промяна във вида на агониста, настъпват допълнителни промени в двата рецептора. При NMDA рецепторите ко-стимулацията е задължителна, но не е необходима за AMPA рецепторите. Техните структури също варират в зависимост от броя на субединиците, които всеки рецептор притежава. AMPA рецепторите имат четири субединици, докато NMDA рецепторите имат три субединици.
Инфографиката по-долу обобщава разликата между AMPA и NMDA рецепторите.
Резюме – AMPA срещу NMDA рецептори
AMPA и NMDA са два рецептора, които улесняват свързването на глутамата. Разликата между AMPA и NMDA рецепторите се основава на агониста, който всеки от тях използва за активиране на рецептора. Докато АМРА рецепторът използва алфа-амино – 3 – хидроксил – 5 – метил – 4 – изоксазол пропионова киселина, NMDA използва N – метил – D – аспартат като агонист. Структурата на двата рецептора варира в броя на субединиците, които всеки притежава. Освен това, NMDA рецепторът изисква ко-стимулиране на рецептора с глицин или серин, докато АМРА рецепторът не се нуждае от ко-стимулиране за своето активиране.
