Щеше срещу Щеше да бъде
Would have и Would have been са два вида употреби в английския език, които трябва да се разбират с точност. Използването на „би имал“предполага възможност, както в изречението „Той би го купил, ако имаше 40 долара“. В това изречение използването на „би имал“предполага възможността нещо да бъде закупено, ако купувачът разполага с 40 долара.
От друга страна „щеше да е“също предполага „възможност“, но в продължителен смисъл, както в изречението „Той щеше да е богат досега“. В това изречение използването на „щеше да е“предполага непрекъснат смисъл.
Употребата на „би имал“показва „вероятност“понякога, както в изречението „Бих направил това възможно“. В това изречение използването на израза „би имал“предполага „вероятност“. Използването на „щеше да бъде“понякога е придружено от използването на думата „иначе“, както в изречението „Иначе щеше да е добре“.
От друга страна, изразът „щеше“понякога се придружава от използването на клауза, започваща с „ако“, както в изречението „Щяхте да направите, ако се бяхте концентрирали по-добре“. Понякога откриваме, че „щеше да има“е придружено от клауза, започваща с глагола в минало перфектно състояние „имаше“, както в изречението „Отборът щеше да спечели мача, ако играчите му се представиха по-добре“.
От друга страна, изразът „щеше да е“не е твърде често придружен от клаузи, започващи с „ако“или минало свършен глагол „имал“. Интересно е да се отбележи, че „щеше да има“често е последвано от глагол във формата за сегашно време, както в изречението „Той със сигурност щеше да стане богат“.
