WCDMA срещу LTE
WCDMA (Множествен достъп с широколентово кодово разделяне) и LTE (Дългосрочно развитие) са технологии за мобилна комуникация, които попадат в изданията на проекта за партньорство от 3-то поколение (3GPP). LTE стандартите са част от най-новите версии на 3GPP, които се считат за 4-то поколение (4G), а WCDMA е по-старата технология, която беше посочена като технологии от 3-то поколение (3G). Версията на LTE предостави редица архитектурни промени в сравнение с WCDMA мрежата.
WCDMA
WCDMA е европейският стандарт, който отговаря на 3G спецификациите, публикувани от IMT-2000 (Международна мобилна телекомуникация). WCDMA е разработен за постигане на скорости на данни до 2Mbps в стационарни среди, докато 384kbps в мобилна среда. WCDMA използва псевдо случаен сигнал, за да модулира оригиналния сигнал в по-висока честотна лента, където оригиналният сигнал потъва в шума. Всеки потребител ще получи уникален псевдослучаен код за отделяне на оригиналния сигнал от въздушния интерфейс. WCDMA използва Quadrature Phase Shift Keying (QPSK) като модулационна схема, докато използва Frequency Division Duplexing (FDD) като метод за дуплексиране. Архитектурата WCDMA се състои от отделна основна мрежа с комутация на вериги (CS) и основна мрежа с комутация на пакети (PS). CS ядрото се състои от Media Gateway (MGw) и MSC-S (Mobile Switching Centre-Server), докато PS ядрото се състои от Serving GPRS Support Node (SGSN) и Gateway GPRS Support Node (GGSN). Мрежата за радиодостъп на WCDMA се състои от контролер на радиомрежа (RNC) и възел-B. Тук RNC се интегрира с MGw и SGSN съответно за CS данни и за PS данни.
LTE
LTE беше въведен в 3GPP версия 8 през декември 2008 г. LTE използва Orthogonal Frequency Division Multiplexing (OFDM) за връзка надолу и Single Carrier Frequency Division Multiple Access (SC-FDMA) за достъп нагоре. Потребителското оборудване от LTE категория 3 трябва да поддържа до 100Mbps при връзка надолу и 50Mbps при връзка нагоре. LTE има по-плоска архитектура с eNode-B, System Architecture Evolution Gateway (SAE-GW) и Mobile Management Entity (MME). eNode-B се свързва както с MME, така и със SAE-GW за трансфер на данни в контролна равнина (сигнализиране) и съответно за трансфер на данни в потребителска равнина (потребителски данни). LTE успя да постигне висока спектрална ефективност с OFDM, като същевременно осигури устойчивост за многолъчево затихване. LTE поддържа услуги като VoIP, Multicasting и Broadcasting по-ефективно от предишните 3GPP спецификации.
Каква е разликата между WCDMA и LTE?
WCDMA беше посочено в 3GPP издание 99 и 4 на спецификацията, докато LTE беше посочено в 3GPP издание 8 и 9. За разлика от WCDMA, LTE поддържа променлива честотна лента от 1.25MHz до 20MHz. Когато се сравняват скоростите на данни, LTE осигурява масивни скорости на връзката надолу и нагоре от WCDMA. Също така, спектралната ефективност е много по-висока в LTE от тази на WCDMA. LTE осигурява много по-проста и плоска мрежова архитектура от тази на WCDMA. CS основната мрежова част на WCDMA, която включва MGW и MSC сървър, е напълно заменена от PS ядро в LTE, използвайки SAE-GW и MME. Освен това основните PS възли на WCDMA, които се състоят от GGSN и SGSN, се заменят съответно със същите SAE-GW и MME. RNC и възлите Node-B в WCDMA архитектурата са напълно заменени от по-плоска архитектура само с eNode-B в LTE. Нов интерфейс между eNode-B е въведен в LTE, който не е достъпен при WCDMA. LTE е по-оптимизиран за услуги, базирани на IP пакети; няма ядро за превключване на верига с WCDMA. LTE осигурява по-голяма гъвкавост от тази на WCDMA, когато става дума за мрежова топология и мащабируемост. Като цяло WCDMA се счита за 3G технология, докато LTE се счита за 4G технология.
LTE осигурява по-високи скорости на данни от WCDMA чрез постигане на по-висока спектрална ефективност. Освен това LTE технологията осигурява по-плоска архитектура, която е фокусирана главно върху услуги, базирани на IP пакети, отколкото тази на WCDMA. LTE топологията е много по-гъвкава и мащабируема от WCDMA поради плоската природа на архитектурата.
