Ключова разлика – монологична срещу диалогична комуникация
Въпреки че терминът комуникация предполага взаимодействие между двама или повече хора и предаване на информация, комуникацията не винаги се осъществява по честен начин. Монологичните и диалогичните комуникации описват два типа комуникационни модели. Ключовата разлика между монологичната и диалогичната комуникация се крие във взаимодействието между говорещия и слушащия; в монологичната комуникация един човек говори, докато другият слуша, докато в диалогичната комуникация ролите на говорещия и слушащия се разменят в рамките на участниците.
Какво е монологична комуникация?
С прости думи, монологичната комуникация може да се опише като случай, при който един човек говори, а другият слуша. Въпреки това няма реално взаимодействие между участниците, тъй като комуникацията е само еднопосочна. Монологичният комуникатор се интересува само от собствените си цели и няма истински интерес или загриженост за нагласите и чувствата на слушателя. Комуникаторът може също да покаже нежелание да говори или да слуша идеите на другия човек. Той или тя често дава негативни лични преценки и негативна критика за слушателя. Монологичният комуникатор може също да поиска от слушателя да каже положителни неща за себе си (за комуникатора).
Според Йохансен (1996), монологичният комуникатор се опитва да „командва, принуждава, манипулира, завладява, заслепява, мами или експлоатира“. Той не приема другите на сериозно, тъй като гледа на другите като на „неща“, които трябва да бъдат експлоатирани. Фокусът в монологичната комуникация не е върху реалните нужди на публиката или слушателя, а върху посланието и целта на комуникатора. Комуникаторът се нуждае от отговори или обратна връзка от слушателите само за да постигне целта си, а не да помогне на аудиторията да разбере или да изясни неясни точки. В допълнение, монологичните комуникатори имат превъзходно и често снизходително отношение към аудиторията.
В крайна сметка монологичната комуникация включва контрол и манипулация и няма реално взаимодействие между двамата участващи в комуникацията хора.
Какво е диалогична комуникация?
Диалогичната комуникация е взаимодействие, при което всеки участващ човек играе ролята както на говорещ, така и на слушател. С други думи, това е комуникация, в която всеки има шанс да изрази себе си. Взаимното разбиране и съпричастност са отличителни белези на диалогичното общуване. Има дълбока загриженост и уважение към другия човек и връзката между тях в този тип комуникация.
При този тип взаимодействие слушателите и говорещите имат право да направят своя избор без принуда, натиск, страх или заплаха от наказание. Диалогичните комуникатори избягват негативната критика и негативната лична преценка и използват позитивната критика вместо тях. Комуникаторите винаги показват готовност да се изслушват един друг и показват участие, като дават сигнали като невербални действия, перифразиране, изразяване на съгласие и т.н. Диалогичният комуникатор също не манипулира разговора, за да постигне своите цели.
Каква е разликата между монологичната и диалогичната комуникация?
Тип на взаимодействие:
Монологична комуникация: Един човек говори, а другият слуша.
Диалогична комуникация: Всички участници получават възможност да говорят и слушат.
Уважение и загриженост:
Монологична комуникация: Няма загриженост или уважение към другите участници.
Диалогична комуникация: Има загриженост и уважение към другите участници.
Критика:
Монологична комуникация: Монологичният комуникатор отправя негативна критика, отрицателни лични преценки към другите, но иска другите да му дават положителни коментари.
Диалогична комуникация: Диалогичният комуникатор дава положителна критика вместо отрицателна критика, отрицателни лични преценки.
Контрол и манипулация:
Монологична комуникация: Монологичният комуникатор използва манипулация и контрол.
Диалогична комуникация: Диалогичните комуникатори не използват манипулация и контрол.
