Ключова разлика – невротрансмитер срещу невромодулатор
Ключовата разлика между невротрансмитер и невромодулатор е, че невротрансмитерът е химическо вещество, освободено от неврона, за да изпраща сигнали до следващия неврон, докато невромодулаторът е химическо вещество, освободено от неврона, за да промени ефективността на предаването на сигнала. Невромодулаторите могат да увеличат или намалят предаването на сигнала, което се случва чрез невротрансмитери, като контролират синтеза и количеството невротрансмитери, освободени в отговор на стимулите.
Какво е невротрансмитер?
Невротрансмитерите обикновено се срещат в нервната система на живите организми. Това е химическа молекула, освободена от пресинаптичния неврон за предаване на сигнали към постсинаптичния неврон или към неневронна клетка. Има различни видове невротрансмитери, свързани с химически синапси. Въз основа на размера на невротрансмитера могат да бъдат идентифицирани две основни групи: невротрансмитери с малка молекула и пептиди с голяма молекула [невропептиди]. Невротрансмитерите с малка молекула са единични аминокиселини, ацетилхолин, амини, пурини и др. Невропептидите са малки протеинови молекули, участващи в химическите синапси. Въз основа на действието на невротрансмитерите има два основни вида; инхибиторни невротрансмитери и възбуждащи невротрансмитери. Възбуждащите невротрансмитери стимулират мозъка, докато инхибиторните невротрансмитери балансират и успокояват мозъка.
Невротрансмитерите се синтезират в сомата или в края на аксона на пресинаптичния неврон и се съхраняват в малките торбички, наречени синаптични везикули. След това синаптичните везикули, пълни с невротрансмитери, се освобождават в пространството между два неврона, което е известно като синаптична цепнатина. Везикулната мембрана се слива с плазмената мембрана на неврона и излага невротрансмитерите на синаптичната цепнатина чрез екзоцитоза. Невротрансмитерите дифундират през синаптичната цепнатина и намират своите специфични рецептори в плазмената мембрана на постсинаптичния неврон. Някои невротрансмитери бързо се рециклират от пресинаптичния неврон, а някои се разграждат от ензимите. Невротрансмитерите, свързани с рецепторите, предават химическия сигнал до следващия неврон. Това предаване става бързо, тъй като те се свързват с йонотропни рецептори.
Е, известните невротрансмитери включват ацетилхолин, глутамин, глутамат, серин, глицин, аланин, аспартат, допамин и др.
Фигура_1: Химически синапс
Какво е невромодулатор?
Невромодулаторът е химическа молекула, която е в състояние да промени ефекта от предаването на импулси върху невроните, без да нарушава скоростта на предаване. Това се случва чрез контрола на синтеза и освобождаването на невротрансмитери. Невромодулаторите се произвеждат от неврони. Те се намират в широка област на нервната система. Действието на невромодулатора не е ограничено до определен неврон или до мястото на освобождаване. Може да бъде ефективен при няколко или групи от неврони или прицелни клетки. Невромодулаторите се свързват с метаботропни рецептори, главно G протеин активирани рецептори. Те активират нова молекула, наречена вторичен месинджър. Невромодулацията е бавен и дълготраен процес, тъй като включва метаботропни рецептори.
Обичайните невромодулатори в централната нервна система са допамин, серотонин, ацетилхолин, хистамин и норепинефрин.
Фигура_2: Обработка на допамин в синапс
Каква е разликата между невротрансмитер и невромодулатор?
Невротрансмитер срещу невромодулатор |
|
| Невротрансмитерът е химическо вещество, освобождавано от неврона, за да изпрати сигнали до следващия неврон. | Невромодулаторът е химическо вещество, освобождавано от неврона, за да промени ефективността на предаването на сигнала. |
| Роля | |
| Неговата роля е предаването на химически сигнали към съседния неврон. | Неговата роля е да променя предаването на сигнала на невроните чрез контролиране на синтеза и освобождаването на невротрансмитер. |
| Пускане на сайта | |
| Невротрансмитерите се освобождават в синаптичната цепнатина. | Невромодулаторите могат да бъдат освободени във всяка област на неврона. |
| Свързващи рецептори | |
| Те се свързват с йонотропни рецептори. | Те се свързват с метаботропни рецептори и активират вторични молекули. |
| Действие | |
| Те действат върху един пресинаптичен неврон или ефекторна клетка. | Те са ефективни върху групи от неврони. |
| Скорост на действие | |
| Те са умерено бързи. | Те са умерено ниски и продължават за по-дълго време. |
| Повторно поемане | |
| Пресинаптичните неврони могат да реабсорбират невротрансмитера. | Те не се реабсорбират от пресинаптичния неврон. |
Обобщение – Невротрансмитер срещу невромодулатор
Невротрансмитерите са химическите молекули, които пренасят химическите сигнали от един неврон до следващия неврон и улесняват предаването на сигнала през невроните. Невромодулаторите са веществата, които се освобождават, за да променят клетъчните или синаптичните свойства на невроните и да променят предаването на сигнала, което се случва чрез невротрансмитери. Това е ключовата разлика между невротрансмитер и невромодулатор. Невротрансмитерите се свързват с йонотропните постсинаптични рецептори и бързо предават сигнала, докато невромодулаторите се свързват с метаботропните рецептори на постсинаптичните неврони и бавно модулират предаването на сигнала на група неврони или ефекторни клетки.
