Ключова разлика – преживни срещу непреживни животни
Животните могат да бъдат характеризирани въз основа на различни физиологични и морфологични свойства за по-лесно групиране на животни. Въз основа на свойството на процеса на храносмилане животните се класифицират като преживни и непреживни. Преживните животни са животни, които имат сложна структура на стомаха, която улеснява четири основни процеса, а именно регургитация, ремастикация, повторно слюноотделяне и повторно преглъщане. Непреживните имат проста структура на стомаха с едно отделение, което улеснява нормалния процес на храносмилане, при който погълнатата храна се усвоява в един процес. Ключовата разлика между преживните и непреживните животни е в тяхната структура на стомаха. Преживните притежават сложна структура на стомаха с четири различни отделения, докато непреживните имат проста структура на стомаха с едно отделение.
Какво представляват преживните животни?
Преживните животни са предимно тревопасни и показват основните свойства по отношение на техния храносмилателен процес. Те са както следва,
- Регургитация – Процесът, при който се извършва изхвърляне на съдържанието в стомаха. Съдържанието се смила частично и частично се дъвче. Инициирането на регургитация става с контракция на ретикулума. Това позволява на съдържанието на стомаха, съдържащо несмляната храна, да навлезе в хранопровода. Това се пренася в устата чрез обратна перисталтика. При преживните животни това се поглъща отново след известно време.
- Повторно дъвчене – Съдържанието, което се освобождава от процеса на регургитация в устата, се сдъвква отново, за да завърши процеса на дъвчене. Това завършва процеса на механично храносмилане в устата.
- Повторно слюноотделяне – Секрецията на слюнка се извършва, за да се усвои химически повторно смиланото съдържание, за да се образува хранителния болус.
- Повторно преглъщане – Формираният болус след повторно слюноотделяне се поглъща отново. След това това съдържание се подлага на пълно смилане.
За да се улеснят горните четири процеса при преживните, стомахът им е модифициран до сложна структура, съдържаща различни отделения. Стомахът на преживните има четири основни отделения като търбух, ретикулум, омазум и абомасуми. Търбухът е най-голямата част от стомаха на преживните животни и действа като склад за съдържанието на стомаха. Може да побере до 25 галона материал и повърхността му се увеличава с малки издатини. Търбухът също е богат на ферментационни бактерии. Бактериите заедно с абсорбираните киселини могат да претърпят ферментация с висока скорост.
Фигура 01: Структура на стомаха на преживни животни
Ретикулумът е подобна на торбичка структура, която участва в прехвърлянето на стомашното съдържание обратно към хранопровода за процеса на регургитация. Omasum е структура, подобна на глобус, която участва в абсорбирането на вода. Това помага за овлажняване на съдържанието на стомаха на преживните животни. Абомазума е отделение с жлезиста клетъчна обвивка. Abomasum отделя солна киселина и стомашен сок, който подпомага храносмилането. Примерите за преживни животни включват кози, овце, говеда и др.
Какво представляват непреживните животни?
Непреживните включват повечето месоядни, всеядни и някои тревопасни животни, които имат проста структура на стомаха и не претърпяват процес на регургитация, както при преживните животни.
Фигура 02: Храносмилателна система на непреживни животни
Хората също се считат за непреживни, тъй като не са способни на обратна перисталтика, за да изключат съдържанието на стомаха в хранопровода и в устата. Непреживните имат проста структура на стомаха и нямат четири отделения.
Какви са приликите между преживните и непреживните животни?
- И двете съдържат пълен храносмилателен тракт.
- И двамата консумират храна в твърда форма.
Каква е разликата между преживни и непреживни животни?
Преживни срещу непреживни животни |
|
| Преживните животни са животни, които имат сложна стомашна структура, която улеснява четири основни процеса; регургитация, ремастикация, повторно слюноотделяне и повторно преглъщане. | Непреживните имат проста стомашна структура, която улеснява нормалния процес на храносмилане, при който погълнатата храна се усвоява в един процес. |
| Структура на стомаха | |
| Стомахът на преживните животни съдържа четири отделения, а именно румен, ретикулум, омасум и абомасуми. | Стомахът на непреживните животни съдържа само един апартамент. |
| Обратна перисталтика | |
| Може да се наблюдава обратна перисталтика при преживни животни. | Обратната перисталтика не може да се наблюдава при непреживни животни. |
| Вид хранене | |
| Начинът на хранене на преживните животни е предимно тревопасен. | Непреживните животни могат да бъдат тревопасни, всеядни или месоядни. |
| Примери | |
| Едрият рогат добитък, козата са примери за преживни животни. | Хората, кучетата са примери за непреживни животни. |
Обобщение – Преживни срещу непреживни животни
Преживните и непреживните са две категории животни, класифицирани въз основа на техния тип храносмилателен процес. Преживните животни са способни на регургитация, при която частично сдъвканата храна, навлизаща в стомаха, може да претърпи повторна мастика, повторно слюноотделяне и повторно преглъщане. Непреживните следват прост храносмилателен процес. Говедата, козите и овцете се категоризират като преживни животни, докато хората и другите месоядни и всеядни животни се категоризират като непреживни животни. Преживните имат сложна структура на стомаха, докато непреживните имат проста структура на стомаха. Това е разликата между преживните и непреживните животни.
Изтеглете PDF версията на Преживни срещу непреживни животни
Можете да изтеглите PDF версия на тази статия и да я използвате за офлайн цели според бележката за цитиране. Моля, изтеглете PDF версия тук Разлика между преживни и непреживни животни
