Ключовата разлика между феритин и трансферин е, че феритинът е протеин, който съхранява желязото в кръвта, докато трансферинът е протеин, който може да се комбинира с феритина и да се придвижи до местата, където се образуват нови кръвни клетки.
Феритинът и трансферинът са протеини, които са важни за съхранението и транспортирането на желязото в кръвта. Феритинът може да съхранява желязо, което може да се освободи под контрол. Трансферинът участва и в контролирането на нивото на желязо в биологичните течности.
Какво е феритин?
Феритинът е вътреклетъчен протеин, който може да съхранява желязо и да го освобождава под контрол. Почти всички живи организми могат да произвеждат този протеин, напр. археи, бактерии, растения, животни и др. Освен това, той може да действа като буфер срещу недостиг на желязо при хората. В повечето от нашите тъкани този протеин се среща като цитозолен протеин. Малки количества се секретират в серума. В серума този протеин може да действа като носител на желязо. Освен това нивото на феритин в серума също е показател за общото количество желязо, съхранявано в нашето тяло. Обикновено при гръбначните животни протеинът феритин присъства в клетките. Въпреки това можем да намерим малко количество и в плазмата.
Фигура 01: Нанокейдж от феритин
Когато се има предвид неговата структура, феритинът е глобуларен протеин. Съдържа 24 протеинови субединици. Заедно тези субединици образуват наноклетка с множество взаимодействия метал-протеин. Тук тази наноклетка може да привлече металното желязо и да го съхранява вътре. При феритина желязото съществува в разтворима и нетоксична форма. Ако феритинът не е комбиниран с желязо, тогава можем да го наречем апоферитин.
Тъй като феритинът съхранява желязото в нетоксична форма (безопасна форма, тъй като свободното желязо е токсично за клетките), то може да бъде директно транспортирано до необходимите части на тялото. В различните видове клетки функцията на феритина може да варира, което се контролира от количеството и стабилността на иРНК. По-важното е, че количеството феритин бързо се увеличава при наличие на инфекция или рак. Концентрацията на феритин се повишава при стрес като аноксия.
Какво е трансферин?
Трансферинът е вид протеин, участващ в транспорта на феритин. Това е вид желязо-свързващ гликопротеин в кръвната плазма. Може да контролира нивото на желязо в биологични течности като кръвта. При хората трансферинът се произвежда главно в черния дроб, но някои други органи като мозъка също могат да го произвеждат в следи. Свързването на желязото с трансферина е много здраво, но обратимо. Този протеин обаче не е специфичен за желязото, защото може да се свързва и с някои други метали. Афинитетът на желязото (III) към трансферина е много висок. Въпреки това, той намалява с намаляване на pH. Ако желязото не е свързано, можем да наречем този протеин апотрансферин.
Когато се има предвид структурата на трансферина, той има 679 аминокиселини заедно с две въглехидратни вериги. И този протеин съдържа както формата на алфа-спирала, така и формата на бета-лист. Освен това трансферинът съдържа рецептор, свързващ желязото. Освен това трансферинът е свързан с вродената имунна система.
Каква е разликата между феритин и трансферин?
Феритинът и трансферинът са два важни протеина в нашата кръв. Ключовата разлика между феритин и трансферин е, че феритинът е протеин, който съхранява желязо в кръвта, докато трансферинът е протеин, който може да се комбинира с феритин и да се придвижи до местата, където се образуват нови кръвни клетки.
По-долу инфографиката показва повече сравнения, свързани с разликата между феритин и трансферин.
Обобщение – Феритин срещу трансферин
Феритинът и трансферинът са два важни протеина в нашата кръв, които са полезни за съхраняване и освобождаване на желязо под контрол. Ключовата разлика между феритин и трансферин е, че феритинът е протеин, който съхранява желязо в кръвта, докато трансферинът е протеин, който може да се комбинира с феритин и да се придвижи до местата, където се образуват нови кръвни клетки.
