Ключовата разлика между офлоксацин и левофлоксацин е, че офлоксацинът показва сравнително по-малко ефективни антибактериални свойства и по-малко безопасност, докато левофлоксацин показва сравнително високи антибактериални свойства и висока безопасност.
Офлоксацин и левофлоксацин са две антибиотични лекарства, които се използват за лечение на редица бактериални инфекции.
Какво представлява офлоксацин?
Ofloxacin е антибиотично лекарство, което е важно при лечението на редица бактериални инфекции. Можем да го класифицираме като хинолонов антибиотик. Начините на приложение на офлоксацин включват перорално приложение и интравенозно инжектиране. Когато се приема през устата или като инжекция, може да лекува пневмония, целулит, инфекции на пикочните пътища, простатит, чума и някои видове инфекциозни диарии. Има и някои други приложения, включително лечение на мултирезистентна туберкулоза. Под формата на капки за очи можем да го използваме за лечение на бактериални инфекции в окото.
Фигура 01: Химическата структура на офлоксацин
Честите странични ефекти на пероралното лекарство включват повръщане, диария, главоболие и обрив. Въпреки това, може да има и някои сериозни странични ефекти, включително разкъсване на сухожилие, изтръпване, гърчове и психоза.
Бионаличността на офлоксацин е около 85%-95%, а способността му да се свързва с протеини е около 32%. Елиминационният полуживот на офлоксацин е около 8-9 часа. Химическата формула на това вещество е C18H20FN3O4.
Освен това, може да има някои противоречия по отношение на това лекарство, като ефекти, проявени по време на бременност, мускулно-скелетно увреждане при деца и т.н. Освен това, може да има някои неблагоприятни ефекти, причинени от предозирането на офлоксацин.
Когато се има предвид начинът на действие на офлоксацин, той е широкоспектърен антибиотик, който може да бъде активен както срещу грам-положителни, така и срещу грам-отрицателни видове бактерии. Това лекарство може да действа чрез инхибиране на два бактериални ензима: топоизомераза тип II и ДНК гираза.
Какво представлява левофлоксацин?
Левофлоксацин е антибиотично лекарство, което е важно при лечението на редица бактериални инфекции като остър бактериален синузит, пневмония, H. Pylori, инфекции на пикочните пътища и хроничен простатит. Търговската марка на това лекарство е Levaquin. Обикновено това лекарство е подходящо само когато няма друга възможност. Начините на приложение на левофлоксацин включват перорално приложение, интравенозно приложение и под формата на капки за очи.
Фигура 02: Химическата структура на левофлоксацин
Може да има някои странични ефекти от левофлоксацин, включително гадене, диария и проблеми със съня. Въпреки това, може да има и някои сериозни нежелани реакции, които включват разкъсване на сухожилие, гърчове, възпаление на сухожилие, психоза, трайно увреждане на периферните нерви и др.
Бионаличността на левофлоксацин е около 99%, а способността му да се свързва с протеините е около 31%. Метаболизмът на левофлоксацин се осъществява под формата на дезметил и N-оксидни метаболити. Елиминационният полуживот на левофлоксацин е около 6,9 часа. Екскрецията на това лекарство става през бъбреците, предимно в непроменена форма.
Каква е разликата между офлоксацин и левофлоксацин?
Офлоксацин и левофлоксацин са важни антибактериални лекарства. Ключовата разлика между офлоксацин и левофлоксацин е, че офлоксацинът показва сравнително по-малко ефективни антибактериални свойства и по-малко безопасност, докато левофлоксацин показва сравнително високи антибактериални свойства и висока безопасност.
Инфографиката по-долу представя разликите между офлоксацин и левофлоксацин в таблична форма за едно до друго сравнение.
Резюме – Офлоксацин срещу Левофлоксацин
Ofloxacin е антибиотично лекарство, което е важно при лечението на редица бактериални инфекции. Левофлоксацин е антибиотично лекарство, което е важно при лечението на редица бактериални инфекции като остър бактериален синузит, пневмония, H. Pylori и др. Ключовата разлика между офлоксацин и левофлоксацин е, че офлоксацинът показва сравнително по-малко ефективни антибактериални свойства и по-малко безопасност, докато левофлоксацин показва сравнително високи антибактериални свойства и висока безопасност.
