Ключовата разлика между анатазния рутил и брукита е, че анатазът има тетрагонална единична клетка с четири TiO2 единици, а рутилът има тетрагонална единична клетка с две TiO2 единици, докато брукитът има орторомбична единична клетка с осем TiO2 единици.
Титанов диоксид или TiO2 е важен минерал, който се среща в природата. Има четири различни структури на минералите титанов диоксид: анатаз, рутил, брукит и акаогит.
Какво е анатаз?
Анатазата е форма на TiO2 (титанов диоксид), който има син до жълт цвят. Този минерал има тъмен цвят поради наличието на примеси. В противен случай е безцветен или бял.
Фигура 01: Анатаз
Анатазът се среща с тетрагонална кристална система, но не прилича на разположението на атомите на рутил (те имат различно разположение). Анатазът е оптически отрицателен (докато рутилът е оптически положителен). Има метален вид в сравнение с външния вид на рутил. Понякога производителите произвеждат този минерал като синтетично съединение, защото има много приложения в производството на полупроводници. Пример: зол-гел методът включва производството на анатаз тип TiO2. Там участва хидролиза на титанов тетрахлорид (TiCl4).
Какво е рутил?
Рутилът е минерал, който съдържа основно TiO2 (титанов диоксид) с тъмночервен цвят. Това е най-разпространената естествено срещаща се форма на титанов диоксид поради високата му стабилност. Рутилът има полиморфни форми като анатаз, брукит и др. Рутилът се среща главно в магмени скали и метаморфни скали, които са при високи температури и условия на високо налягане.
Фигура 02: Рутил
Когато се има предвид кристалната структура на рутил, той има тетрагонална единична клетка, състояща се от титанови катиони и кислородни аниони. Титановите катиони (Ti+4) в тези клетки имат координационно число 6. Кислородният анион (O2-) има координационно число 3. Най-важните свойства на рутила са следните:
- Висок индекс на пречупване при видими дължини на вълните
- Голямо двойно пречупване
- Висока дисперсия
Трите основни приложения на рутила са производството на огнеупорна керамика, производството на пигменти от титанов диоксид и производството на метален титан. В допълнение, фино прахообразният рутил е важен при производството на бои, пластмаси и хартия. Това е така, защото фино прахообразният рутил има брилянтен бял цвят. Освен това частиците nao-TiO2 се използват в козметичната индустрия, тъй като тези частици са прозрачни за видимата светлина и същевременно могат да абсорбират UV светлина.
Какво е Brookite?
Брукитът е вид TiO2 (титанов диоксид), който има наситен червено-кафяв цвят. Това е орторомбичната структура на титановия диоксид. Среща се в 4 естествено срещащи се полиморфни структури. Полиморфните структури са минерали, които имат еднакъв състав, но различни структури. Обикновено брукитът се счита за рядко съединение в сравнение с други полиморфни структури. Освен това има сравнително по-голям клетъчен обем. Най-често срещаните примеси в този минерал са желязо, тантал и ниобий.
Фигура 03: Brookite
Хабитусът на кристала на брукита е табличен и набразден; понякога може да бъде пирамидален. Счупването на този минерал е субконхоидално до неправилно и веществото обикновено е крехко. Блясъкът на този минерал може да се опише като субметален. Цветът на минералните ивици на брукита е бял и може да бъде непрозрачен или полупрозрачен.
Каква е разликата между Anatase Rutile и Brookite?
Титанов диоксид или TiO2 е важен минерал, който се среща в природата. Има четири различни структури на минералите титанов диоксид: анатаз, рутил, брукит и акаогит. Ключовата разлика между анатазния рутил и брукита е, че анатазът има тетрагонална единична клетка с четири TiO2 единици, а рутилът има тетрагонална единична клетка с две TiO2 единици, докато брукитът има орторомбична единична клетка с осем TiO2 единици.
Инфографиката по-долу представя разликите между анатаз рутил и брукит в таблична форма за сравнение едно до друго.
Резюме – Анатаз срещу Рутил срещу Брукит
Анатаз, рутил и брукит са три различни структури на минералите титанов диоксид. Ключовата разлика между анатазния рутил и брукита е, че анатазът има тетрагонална единична клетка с четири TiO2 единици, а рутилът има тетрагонална единична клетка с две TiO2 единици, докато брукитът има орторомбична единична клетка с осем TiO2 единици.
