Ключовата разлика между първичния и вторичния синдром на Sjogren е, че първичният синдром на Sjogren възниква при липса на друго подлежащо автоимунно заболяване, докато вторичният синдром на Sjogren е свързан с друго автоимунно заболяване.
Синдромът на Sjogren (SS) е автоимунно заболяване, което засяга влагата на тялото чрез слъзните и слюнчените жлези и има дългосрочен ефект. SS обикновено се свързва с автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус или системна склероза. Има два вида SS, известни като първични и вторични. Първичният СС възниква независимо от други здравословни проблеми или разстройства, а вторичният СС възниква в резултат на други нарушения на съединителната тъкан или здравословни проблеми.
Какво представлява първичният синдром на Sjogren?
Първичният синдром на Sjogren е автоимунно заболяване, при което възниква лимфна инфилтрация на слъзните и слюнчените жлези, причинявайки съответно сухота в очите и сухота в устата. Първичният SS обикновено възниква поради лимфоидна инфилтрация на белите дробове, бъбреците, стомаха, черния дроб, кожата и мускулите и показва допълнителни функции на жлезите. Първоначално, по време на патогенезата, лимфоцитите, които инфилтрират слюнчените жлези и лимфните възли с помощта на моноклонални антитела, идентифицират различни подгрупи лимфоцити.
Фигура 01: Първичен синдром на Sjogren
Първичният СС не е резултат от други здравословни проблеми. Той показва леки системни признаци като умора и болка и те се лекуват с упражнения и краткотрайна умерена доза глюкокортикоиди и лекарства, модифициращи заболяването. Тежките и остри състояния обаче изискват напреднало лечение с глюкокортикоиди и имуносупресори.
Какво представлява вторичният синдром на Sjogren?
Вторичният синдром на Sjogren е автоимунно заболяване, което причинява екстремна сухота в устата и очите и се влияе от друго автоимунно заболяване като ревматоиден артрит или лупус. Това затруднява производството на слюнка и сълзи, тъй като жлезите, произвеждащи влага, са повредени. Отличителна черта на това заболяване е инфилтрацията на целевите органи от лимфоцити. Вторичният СС е лека форма на СС и най-честата причина е ревматоидният артрит.
Фигура 02: Вторична болест на Рейно при синдрома на Sjogren
Обичайните симптоми включват сухота в очите, сухота в устата, сухота в гърлото и сухота в горните дихателни пътища. Изпитват се и затруднения при вкусване и преглъщане на храна, кашлица, проблеми със зъбите, дрезгав глас и затруднения в говора. Няма пълно лечение за вторичния СС, така че процесът на лечение облекчава симптомите и подобрява здравето. При лечението се използват и медикаменти за стимулиране на секрецията на сълзи и слюнка.
Какви са приликите между първичния и вторичния синдром на Sjogren?
- Първичният и вторичен синдром на Sjogren са автоимунни заболявания.
- И двете показват сухи очи и сухота в устата.
- Честите симптоми и на двете състояния са умора, треска и болки в ставите, мускулите и нервите.
- Биопсия, кръвни тестове и тестове на Ширмер могат да се използват за диагностициране и на двете състояния.
- Тежките случаи на първичен и вторичен синдром на Sjogren засягат жизненоважни органи като бъбреци, бели дробове, черен дроб, кръвоносни съдове, стомах, панкреас и мозък.
- Генетиката и факторите на околната среда играят роля в появата на двете състояния.
Каква е разликата между първичния и вторичния синдром на Sjogren?
Първичният синдром на Sjogren възниква при липса на друго подлежащо автоимунно заболяване, докато вторичният синдром на Sjogren е свързан с друго автоимунно заболяване. Това е основната разлика между първичния и вторичния синдром на Sjogren. Първичният СС е по-тежък, а вторичният СС е по-лек и има по-бавна прогресия. Няма пълно излекуване на вторичния СС, за разлика от първичния СС. Първичният СС се лекува с глюкокортикоиди и имуносупресори.
Следващата таблица обобщава разликата между първичния и вторичния синдром на Sjogren.
Обобщение – първичен срещу вторичен синдром на Sjogren
Синдромът на Sjogren е автоимунно заболяване, което засяга овлажняването на тялото чрез слъзните и слюнчените жлези и има дългосрочен ефект. Има два вида като първичен и вторичен синдром на Sjogren. Първичният синдром на Sjogren протича без друго подлежащо автоимунно заболяване, докато вторичният синдром на Sjogren протича във връзка с друго автоимунно заболяване. Честите причини за синдрома на Sjogren са генетично влияние, околната среда и други фактори, включително автоимунни заболявания. Това обобщава разликата между първичния и вторичния синдром на Sjogren.
