Несъстоятелност срещу несъстоятелност
Несъстоятелност и фалит са две страшни думи за всеки човек или бизнес. Те често са объркващи за обикновения човек, тъй като той не успява да направи разлика между двете. Двата термина често се използват взаимозаменяемо, но има разлики между двата. Казва се, че даден бизнес е неплатежоспособен, когато нетните активи са по-малки от текущите нетни пасиви и несъстоятелността следва фалит. То също е неплатежоспособно, когато не е в състояние да изплати задълженията си, когато станат дължими. Фалитът е правен термин и лице или бизнес подава молба за фалит, когато не е в състояние да изплати дълговете си.
Несъстоятелност
Несъстоятелността е правно производство; когато човек е във финансова бъркотия и не може да изплати дълговете си, той може да подаде молба за банкрут в съда. В някои страни като Обединеното кралство фалитът се отнася за лице или партньорства, а не за бизнес. Вместо това се използва различен правен термин „ликвидация“.
Когато човек не е в състояние да изпълни финансовите си задължения и не може да изплати дълговете си и кредиторите му започнат да го заплашват, той може да прибегне до фалит. Той подава молба в съда в този смисъл и съдът решава дали да ликвидира активите му, за да уреди дълговете, или да реорганизира заемите си, за да облекчи лицето, тъй като той е в състояние да изплати дълговете си.
Несъстоятелност
Неплатежоспособността е подобна на фалита и описва състояние, при което дадено лице или бизнес не е в състояние да изплати дългове, когато станат дължими. Това не е правен термин и просто описва състоянието на всеки бизнес. Когато паричният поток в даден бизнес пресъхне и задълженията не могат да бъдат изпълнени, се казва, че бизнесът е неплатежоспособен, въпреки че активите може да са повече от задълженията. Фалитът обаче не е неизбежен и има начини да се излезе от несъстоятелността. Обикновено фирмите продължават да работят, дори когато балансът им ги обяви за неплатежоспособни и това се дължи на входящите парични потоци.
Разлика между фалит и несъстоятелност
Несъстоятелността е последният етап от несъстоятелността. Когато е ясно, че не е възможно друго средство за защита, неплатежоспособен бизнес може да подаде молба за фалит. Несъстоятелността е само финансов или счетоводен термин, докато фалитът е правен термин. В някои страни фалитът се отнася за физически лица, докато несъстоятелността се отнася за бизнеса. Бизнес или компания не обявява фалит, те по-скоро са изправени пред ликвидация.
Ако даден бизнес е станал неплатежоспособен, той не е непременно фалит. Фалитът е правен процес за предоставяне на помощ на лице, чийто бизнес е изпаднал в несъстоятелност. Понякога предприятията са неплатежоспособни, тъй като са взели дългосрочни дългове, но докато плащат задълженията си навреме, въпреки че технически са неплатежоспособни, не е необходимо да подават молба за банкрут.
Има много причини човек да подаде молба за банкрут, като слаб приток на пари, неочаквана рецесия, природно бедствие или лошо управление на бизнеса. Но едно е ясно, че човекът или бизнесът явно е изпаднал в неплатежоспособност и не може да погаси задълженията си навреме. Кредиторите стават неспокойни и настояват за плащанията си. Когато даден бизнес не може да се изправи срещу тези заплашителни кредитори, той може да поиска държавна намеса и да кандидатства за банкрут, за да излезе от несъстоятелността.
Обобщение:
– Несъстоятелността е състояние, при което дадено лице или бизнес не е в състояние да изплати задълженията си, когато станат дължими.
– Фалитът е последният етап от несъстоятелността. Това е съдебно производство, което започва, когато човек е във финансова бъркотия и не може да изплати дълговете си.
– Неплатежоспособността е само финансов или счетоводен термин, докато фалитът е правен термин.
