Zantac срещу омепразол
Зантак (ранитидин) и омепразол се предписват за лечение на пептични язви, гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) и диспепсия, въпреки че имат различен начин на действие и с различни цели. Въпреки това основното мото за използване на двете остава същото, т.е. намаляване на стомашната киселина. Пептичната язва е ерозия на лигавицата на стомаха или първата част на тънките черва, област, наречена дванадесетопръстник. Ако пептичната язва се намира в стомаха, тя се нарича стомашна язва. Гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) е състояние, при което стомашното съдържание (храна или течност) изтича обратно от стомаха в хранопровода (тръбата от устата към стомаха). И Zantac, и Омепразол са полезни при тези състояния, като инхибират производството на стомашна киселина.
Zantac
Zantac (генерично наименование ранитидин) е антагонист на H2 рецептора на хистаминовите рецептори на париеталните клетки на стомаха, което води до намаляване на производството на киселина от тези клетки. За първи път е въведен на пазара през 1981 г. и е първият H2 рецепторен антагонист. Освен пептични язви, гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) и диспепсия, той се използва и като антиеметик в предоперативни случаи и се прилага преди химиотерапия като премедикация за неговите антиеметични ефекти. Използва се и за лечение на педиатричен рефлукс, където се предпочита пред омепразол и други инхибитори на протонната помпа, тъй като не предизвиква хистологично значими хиперпластични промени в париеталните клетки. Обичайната доза ранитидин е 150 mg два пъти дневно.
Омепразол
Омепразол принадлежи към класа лекарства, инхибитори на протонната помпа. За първи път е представен на пазара през 1989 г. от Astra Zeneca и оттогава поема ролята на ранитидин при лечението на пептични язви, гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ). Този клас лекарства действа чрез потискане на ензимната система водород/калий аденозин трифосфатаза, т.е. Н+/К+ АТФ-аза или известна като протонна помпа. Протонната помпа е отговорна за секрецията на Н+ йони в стомашния лумен, като по този начин повишава киселинността на лумена. Като инхибира действието на протонната помпа, той директно регулира производството на киселина. Поради липсата на киселина в стомаха и дванадесетопръстника язвите заздравяват по-бързо. Омепразол се дава в неактивна форма. Тази неактивна форма е липофилна по природа и неутрално заредена и може лесно да преминава през клетъчните мембрани. В кисела среда на париеталните клетки се протонира и преминава в активна форма. Това активно вещество се свързва ковалентно с протонната помпа и я инактивира. Това води до потискане на секрецията на стомашна киселина.
Разлика между Zantac и Омепразол
Както беше обсъдено по-горе, двете лекарства са сходни по отношение на рецептата и имат малко общо мото зад употребата, т.е. потискане на секрецията на стомашна киселина. Въпреки това от фармакологична гледна точка и двете лекарства имат различен начин на действие, тъй като Zantac действа върху Н2 рецепторите, докато омепразолът действа директно върху протонната помпа. При лечението на стомашни и пептични язви днес се предпочита Омепразол поради по-ефективно и дълготрайно инхибиране на киселинната секреция. Въпреки това, Zantac все още се използва заради своите антиеметични свойства като профилактично лекарство. Може да се прилага и като съпътстващо лекарство с НСПВС за намаляване на шансовете за киселинност. Дългосрочната употреба на омепразол може да доведе до дефицит на витамин В12, тъй като омепразол възпрепятства усвояването му чрез намаляване на киселинната среда.
Заключение
Проведени са много клинични изпитвания за сравняване на тези две лекарства и резултатите са повече или по-малко сходни от всички тях. в сравнение с ранитидин, омепразол осигурява по-бързо облекчаване на симптомите, но не подобрява дългосрочния успех на интермитентното лечение на ГЕРБ и пептични язви. Омепразол трябва да се предпочита, ако е необходимо бързо намаляване на симптомите, но той не превъзхожда Zantac за продължителна употреба.
