Вградени срещу външни устройства с памет
Вградената памет е памет, която е интегрирана в чипа и не е самостоятелна памет. Вградената памет поддържа логическото ядро, за да изпълнява функциите си, елиминирайки комуникацията между чипове. Устройствата с външна памет се отнасят за устройства с памет, които се намират извън логическото ядро. Понастоящем широко се използват вградени SRAM (статична памет с произволен достъп) и ROM (памет само за четене). От друга страна, устройствата с външна памет са самостоятелни устройства с памет като твърди дискове и RAM, които не са интегрирани в чипа.
Устройства с вградена памет
Вградената памет е несамостоятелна памет, която е интегрирана в чипа. Вградената памет е жизненоважен компонент във VLSI (Very Large Scale Integration), тъй като тези устройства могат да осигурят висока скорост и широки възможности за шина. Разработването на устройства с вградена памет стана по-лесно поради големия размер на матрицата, който позволява интегриране на памет с логиката на същия чип и подобрението в технологията на процеса. Вградената SRAM се използва широко като основен кеш или кеш от ниво едно (L1) на чипа. Понастоящем има голям интерес към разработването на вградена DRAM (Dynamic Random Access Memory) поради нарастващата разлика в производителността между микропроцесорите и DRAM. Поради сложността на технологията за обработка на DRAM, те са най-рядко използваните устройства с вградена памет. Вградените ROM също се използват широко. Друг вариант за вградена енергонезависима памет са вградените флаш памети. В допълнение към вградените EPROM и EEPROM, на тези места могат да се използват и вградени флаш памети.
Устройства с външна памет
Устройствата с външна памет се отнасят за устройства с памет, които не са интегрирани в чипа. Те включват устройства като твърди дискове, CD/DVD ROM, RAM и ROM, които не са интегрирани в чипа. Традиционно външната памет се отнася до устройства, които се използват за постоянно съхранение на големи количества данни, като например магнитни дискове, CD ROM и т.н. Най-широко използваното устройство с външна памет е твърдият диск, който обикновено има способността да съхранява голямо количество данни.
Каква е разликата между вградени и външни устройства с памет?
Устройствата с вградена памет са устройства с памет, които са интегрирани в чипа с логическото ядро, докато устройствата с външна памет са устройства с памет, които се намират извън чипа. Вградените SRAM и ROM се използват широко в сравнение с външните или самостоятелните SRAM и ROM. Използването на устройства с вградена памет намалява броя на чиповете и намалява изискванията за пространство, използвано от устройството. Освен това, когато паметта е вградена в чипа, тя осигурява по-бързо време за реакция и намалена консумация на енергия, отколкото използването на външно устройство с памет. От друга страна, разработването на устройства с вградена памет изисква сложен дизайн и производствен процес в сравнение с външните устройства с памет. Освен това интегрирането на различни типове памет в един и същи чип би направило производствения процес по-сложен. Освен това, част от паметта (съставена от RAM, ROM и т.н.) може да поеме голяма част от чипа, което прави проектирането по-предизвикателно за дизайнерите.
