Активен режим на готовност срещу Активен Активен
Active/Standby и Active/Active са два механизма за преодоляване на отказ, използвани широко по целия свят за подобряване на надеждността на системите. Освен това тези два метода могат да се считат за методи за внедряване с висока достъпност. Всеки механизъм има свой собствен метод за определяне и извършване на отказ. Различните системи използват тези методи за постигане на необходимото ниво на излишък в зависимост от нивото на критичния характер на екземпляра.
Активна/В готовностКонфигурация
В конфигурацията Active/Standby само един възел е в активен режим, докато другият е в режим на готовност. Когато се идентифицира проблем в активната система, резервният възел ще заеме мястото на активния възел без никакви промени в последното състояние, докато проблемът не бъде решен. Въпреки това, в този случай дали да се превключи обратно към оригиналния възел след възстановяване на проблема или не, може да зависи от конфигурацията на двата възела. Освен това като цяло трябва да има някакъв вид синхронизация между активния и резервния възел, за да се превключи незабавно при повреда. В повечето случаи сърдечните сигнали между активните и резервните възли се използват за идентифициране на повреда на активния възел, както и за синхронизация в реално време между възлите. Тук винаги само един комплект оборудване е активен през цялото време, следователно опростява маршрутизирането и отстраняването на неизправности. Също така повреда в сърдечната връзка води двата възела към независим режим, където използването на споделени ресурси може да стане непоследователно в зависимост от конфигурацията. В конфигурацията Active/Standby не е необходимо да се прилага метод за балансиране на натоварването преди възлите, за да се сподели натоварването, тъй като само един възел ще бъде активен във всеки даден момент, освен ако няма несъответствие.
Активно/Активна конфигурация
В конфигурация Active/Active и двата възела са в активен режим, докато обработват една и съща функция в едно и също състояние. Ако има повреда в един активен възел, тогава другият активен възел автоматично обработва трафика и функцията на двата възела, докато проблемът не бъде разрешен. Тук и двата възела трябва да имат капацитета да обработват общия трафик поотделно, за да работят независимо в ситуация на повреда без влошаване на производителността или качеството до крайната функция. След възстановяване на проблема и двата възела ще преминат в активен режим, където натоварването ще бъде споделено между възлите. Като обща практика в тази конфигурация трябва да има механизъм за споделяне на натоварването между възлите, като се използва някакъв вид метод за балансиране на натоварването, за да се поддържат и двата възела в активен режим едновременно. Също така идентифицирането на повреда трябва да се извърши в точката за балансиране на натоварването, за да се прехвърли цялото натоварване към наличния възел.
Каква е разликата между активна/готовност и активна/активна конфигурация?
– В конфигурацията Active/Standby, използването на възела в режим на готовност е практически нулево, въпреки че е активен и работи през цялото време, докато при конфигурация Active/Active капацитетът на двата възела може да се използва до максимум 50% като цяло за всеки възел, тъй като един възел трябва да може да поеме цялото натоварване в случай на повреда.
– Следователно, ако повече от 50% се използват за всеки активен възел в режим Активен/Активен, тогава ще има влошаване на производителността в случай на повреда в един активен възел.
– В конфигурация Активен/Активен повредата в един път няма да доведе до прекъсване на услугата, докато при конфигурация Активен/В готовност може да варира в зависимост от времето за идентифициране на повредата и времето за преместване от активен възел към възел в готовност.
– Активна/Активна конфигурация може да се използва като временно разширяване на производителността и капацитета в случай на неочаквани сценарии, въпреки че води до влошаване на производителността по време на повреда.
– Като има предвид, че с активен/готовност такава опция не е налична дори за моментна ситуация.
– Въпреки че конфигурацията Active/Active има това предимство за разширяване на капацитета, трябва да има метод за балансиране на натоварването преди възлите, който не се изисква при конфигурация Active/Standby.
– Методът Active/Standby е по-малко сложен и лесен за отстраняване на неизправности в мрежата, тъй като само един път е активен през цялото време в сравнение с метода Active/Active, който поддържа и пътищата, и възлите активни едновременно.
– Конфигурацията Active/Active обикновено поддържа балансиране на натоварването, докато при конфигурация Active/Standby такова решение не е налично.
– Въпреки че конфигурацията Active/Active позволява моментно разширяване на капацитета, като цяло тя осигурява допълнителна сложност на мрежата от конфигурацията Active/Standby.
– Тъй като и двата пътя са активни при конфигурация Active/Active, времето за прекъсване е практически нула в случай на повреда, което може да бъде по-високо в случай на конфигурация Active/Standby.
