Двусемеделни срещу едносемеделни корени
Покритосеменните или цъфтящите растения могат да бъдат класифицирани в два основни класа, в зависимост от техните различни морфологични характеристики; а именно двусемеделни и едносемеделни. И двата вида имат една и съща основна структура на растенията, включително стъбло, листа, корени и цветя, но се различават по своята морфология. Корените служат главно като основни органи за абсорбиране на вода и минерали в растенията. Те също действат, за да закотвят растението в почвата и могат да служат като органи за съхранение и структури за вегетативно размножаване при определени видове растения. Двусемеделните и голосеменните обикновено имат постоянен основен корен, който показва вторичен растеж, докато едносемеделните имат основен корен, който е ефимерен и е заменен с влакнеста коренова система с много допълнителни корени. Обикновено първичните корени и на двете групи са в диапазона от 0,04 до 1 mm в диаметър, но едносемеделните често имат по-малки корени от двусемеделните.
Корени от двусемеца
Епиблемата на корена на двусемеца е характерно еднослойна, включваща тръбести живи компоненти. На епидермиса кутикулата отсъства. Коренните косми могат да бъдат намерени на външния клетъчен слой на епидермиса. Кората на корена на едносемеделните растения е еднородна и се състои от тънкостенни паренхимни клетъчни слоеве с видими междуклетъчни пространства. Ендодермисът е най-вътрешният слой на кората, който обгражда изцяло стелата. Напречните и радиалните стени на клетките на ендодермиса съдържат лента от лигнин и суберин, наречена Каспарова лента, което прави тези клетки уникални от останалите коренови клетки. Каспаровата лента контролира движението на материалите от кортекса към стелата. Стелата се счита за тъканта вътре в ендодермиса. Включва перицикъл, съдови снопове и сърцевина. Перицикълът е началната точка на страничните корени и се състои от дебелостенни паренхимни клетки. Съдовите снопове са радиални и съдържат ксилема и флоема. Сърцевината обикновено е малка или липсва в корените на двусемеделните.
Корени от монокота
Epiblema е повече или по-малко подобна на тази на корените от двусемеделни растения. Кортексът на едносемеделните е по-малък и има характерна каспарова ивица в епидермиса, подобно на епидермиса на двусемеделните. Някои ендодермални клетки, наречени „пасажни клетки“, се използват за пренасяне на вода и разтворени соли от кортекса директно в ксилемата. Подобно на корена на двусемеделното, стелата на едносемеделното е съставена от перицикъл, съдови снопове и сърцевина. За разлика от двусемеделния корен, едносемеделният корен има добре развита сърцевина.
Каква е разликата между едносемеделни и двусемеделни корени?
• Съдовите снопчета в корена на двусемеделното растение варират от 2 – 4 и рядко 6, докато тези на корена на едносемеделното растение са многобройни (8 или повече снопчета).
• В корените на двусемеделните камбият се появява като вторична меристема по време на вторичния растеж, докато в корените на едносемеделните камбият липсва.
• Ксилемните съдове в корена на двусемеделното растение са с по-малък размер и са с многоъгълна форма, докато при едносемеделните те са големи и с повече или по-малко кръгли очертания.
• Коренът на двусемеделното растение преминава през вторична фаза, докато коренът на едносемеделното не.
• Сърцевината в едносемеделния корен е голяма, докато е много малка или липсва при двусемеделния корен.
• Едносемеделните корени обикновено са влакнести, докато двусемеделните корени обикновено са главни корени.
• Първичните корени на едносемеделните са с по-малък диаметър от този на двусемеделните.
• За разлика от корените на едносемеделните, плочите на ксилемата обикновено се простират в центъра, за да образуват солидна централна сърцевина без сърцевина при корените на двусемеделните.
• Кората на едносемеделния корен е по-малка от тази на двусемеделния корен.
