Ксилофон срещу Маримба
И двата, ксилофон и маримба, са музикални инструменти от семейството на перкусиите и за тези, които нямат официално музикално образование, ще им е трудно да направят разликата между ксилофон и маримба, тъй като изглеждат много сходни. И двете може да звучат доста еднакво.
Какво е ксилофон?
Терминът ксилофон произлиза от две гръцки думи, които се превеждат като дървен звук. Това е инструмент, за който се смята, че произхожда някъде от Азия. Този инструмент е настроен на различни музикални гами, от пентатонична до хроматична. Като цяло лентите в инструмента са подредени според размера. Освен това неговият диапазон обикновено е между две и половина до четири октави.
Какво е Marimba?
Маримбата е друг вид перкусионен инструмент с тактове, подредени като тези на пиано. Това обикновено има по-широк диапазон от три до пет. На този музикален инструмент обикновено се свири с помощта на чук за удряне на клавишите. Има резонатори, които се простират достатъчно дълго, за да ги видите видимо. Тези резонатори участват пряко в качеството на неговия звук.
Каква е разликата между ксилофон и маримба?
Ксилофонът и маримбата могат да бъдат разграничени един от друг чрез различни характеристики. Ако лентите са подредени според размера, от най-късата към най-дългата, този инструмент е ксилофон. Маримбата обикновено има ленти със същата дължина като клавишите на пианото. По отношение на техния диапазон, маримба обикновено има диапазон от три до пет, докато ксилофонът има само две и половина до четири октави. Въпреки че и двата инструмента имат резонатори, ксилофоните имат много къси резонатори, които не са много забележими, докато маримбите имат дълги.
Резюме:
Ксилофон срещу Маримба
• Тактовете на ксилофоните нямат еднаква дължина и са подредени според дължината си, докато тактовете на маримба са с еднаква дължина и подредбата на тактите е точно като тази на пиано.
• Ксилофонът има диапазон от две и половина до четири октави. Маримба е от три до пет.
• Маримба има дълги резонатори, но ксилофонът има къси.
Снимки от: Frederique Voisin-Demery (CC BY 2.0), Mike (CC BY-SA 2.0)
