Психоанализа срещу бихейвиоризъм
Разликата между психоанализата и бихейвиоризма е тема, която си струва да изучава всеки студент по психология. Психологията като дисциплина, която изучава поведението и умствените процеси на човешките същества, използва редица подходи за разбиране на различните поведенчески модели и мисли на индивидите. За тази цел различни школи на мисълта помагат на психолозите да подходят към тази дисциплина през различни гледни точки. Бихевиоризмът и психоанализата са две такива школи на мисълта. Бихейвиористите отдават значение на външното поведение на индивидите и вярват, че поведението е отговор на външни стимули. От друга страна, психоанализата подчертава централното място на човешкия ум. Те вярват, че несъзнаваното има потенциала да мотивира поведението. Това е основната разлика между двата подхода. Тази статия се опитва да предостави по-широко разбиране на тези две школи, като същевременно набляга на разликите.
Какво е бихейвиоризъм?
Бихейвиоризмът възниква с намерението да подчертае значението на изучаването на външното поведение на индивидите, вместо да се концентрира върху ненаблюдаемия човешки ум. Те отхвърлиха менталистичните концепции на психоанализата като безсъзнанието. Появявайки се като школа на мисълта през 20-те години на миналия век, това е пионер от Джон Б. Уотсън, Иван Паволв и Б. Ф. Скинър. Бихейвиористите подчертават, че поведението е отговор на външни стимули. Бихейвиоризмът се основава на основните предположения за детерминизъм, експериментализъм, оптимизъм, антиментализъм и идеята за възпитание срещу природата.
Тъй като тази школа на мисълта изисква по-висока степен на емпиризъм, използването на експерименти в лабораторни условия с животни като кучета, плъхове и гълъби беше видимо. Бихейвиоризмът се състои от редица теории, от които теорията на класическото кондициониране от Павлов и Оперантното кондициониране от Скинър са от значение. И двете теории подчертават различни форми на асоциативно обучение. Теорията за класическото обуславяне на Иван Павлов формира асоциации между стимулите. Това включва поведение, което възниква като автоматичен отговор на стимули. Оперативното обуславяне, от друга страна, включва асоциациите на организмите към техните собствени действия с последствия. Действията, последвани от подкрепление, се увеличават, докато тези, последвани от наказания, намаляват. Това дава цялостна картина на бихевиоризма, където те вярват, че поведението е научено и е реакция на външни фактори.
Какво е психоанализа?
Психоанализата е подход, въведен от Зигмунд Фройд, който също се смята за баща на съвременната психология. За разлика от бихейвиоризма, тази школа на мисълта подчертава значението на несъзнаваното. Фройд вярва, че несъзнаваното мотивира поведението. Според теорията за айсберга човешкият ум се състои от съзнание, предсъзнателно и несъзнавано. Докато съзнанието и предсъзнателното са достъпни, несъзнаваното не е така. Това крие страхове, егоистични нужди, насилствени мотиви, неморални пориви и така нататък. Това е по-тъмната страна на човешкия ум. Фройд вярва, че несъзнаваните изрази се появяват като сънища, пропуски в речта и маниери.
Когато говорим за личността, концепцията на Фройд се състои от трите компонента, а именно ID, его и суперего. Той вярваше, че поведението се управлява от взаимодействието на тези три. Id е най-примитивната и най-малко достъпната част от личността. Id търси незабавно удовлетворение и работи на принципа на удоволствието. Егото служи като посредник между идентификатора и обстоятелствата на външния свят, за да улесни тяхното взаимодействие. Той задържа изискванията на ID за търсене на удоволствие, докато не бъде намерен подходящ обект, който да задоволи нуждата и да намали напрежението. Егото работи на принципа на реалността. Супер-егото се опитва напълно да попречи на удовлетворението от себе си, докато егото само отлага. Супер-егото работи на принципа на морала.
Психоанализата също говори за развитието на човешкото развитие. Това се представя чрез психо-сексуални етапи. Те са както следва.
1. Устен етап
2. Анален етап
3. Фаличен етап
4. Етап на латентност
5. Генитален стадий
Психоанализата също обърна внимание на защитните механизми, които са изкривявания, създадени от егото, за да защити индивида по здравословен начин. Някои защитни механизми са отричане, идентификация, проекция, сублимация, потискане и т.н. Те облекчават излишната енергия. Това подчертава, че психоанализата е напълно различен подход към бихейвиоризма.
Каква е разликата между психоанализата и бихейвиоризма?
• Бихейвиоризмът е школа на мисълта, която подчертава значението на поведението над ума.
• Бихейвиористите вярват, че поведението е научено и е отговор на външни стимули.
• Бихейвиористи, ангажирани широко с лабораторни експерименти, за да формират теории като класическо и оперантно кондициониране.
• Психоанализата, от друга страна, подчертава значението на човешкия ум, особено ролята на несъзнаваното.
• Психоаналитиците смятат, че несъзнаваното мотивира поведението.
• Значението, което се придава на експериментите в лабораторни условия, е минимално.
• В този смисъл тези две школи на мисълта са много различни, тъй като бихейвиористите отхвърлят менталния образ на психоанализата, а психоанализата предпочита изучаването на човешкия ум като начин за разбиране на индивида.
