Класическо срещу оперантно обусловяване
Класическото и оперантното обуславяне могат да се разглеждат като две форми на асоциативно обучение (научаване, че две събития се случват заедно), между които има значителна разлика. Тези две форми на обучение имат своите корени в поведенческата психология. Тази психологическа школа се интересуваше от външното поведение на индивидите, тъй като то беше видимо. На тази логична позиция те отхвърлиха идеята за научно изследване, тъй като не можеше да се наблюдава. Този клон също се занимава с научни изследвания и подчертава значението на емпиризма. Класическото кондициониране и оперантното кондициониране могат да се считат за два от най-големите приноси към психологията, които обясняват две различни измерения на ученето. Чрез тази статия нека разгледаме разликите между класическото и оперантното кондициониране, като същевременно придобием по-добро разбиране на отделните теории.
Какво е класическо кондициониране?
Класическото кондициониране е теория, въведена от Иван Павлов. Това е вид научаване, което обяснява, че някои научавания могат да бъдат неволни, емоционални и физиологични реакции. По времето, когато Павлов въвежда класическото кондициониране, той работи върху друго изследване. Той забеляза, че кучето, което използваше за експеримента, започваше да отделя слюнка не само когато се даде храна, но дори и когато чуеше стъпките му. Именно този инцидент повлиява Павлов да проучи концепцията за учене. Той проведе експеримент с намерението да разбере тази концепция. За целта той използвал куче и го снабдявал с месо на прах, всеки път, когато кучето получавало храна или дори само при вида или миризмата, кучето започвало да отделя слюнка. Това може да се разбере по следния начин.
Безусловни стимули (месен прах) → Безусловна реакция (слюноотделяне)
След това той натисна звънец, за да види дали кучето ще отдели слюнка, но не.
Неутрални стимули (звънец) → Без отговор (без слюноотделяне)
След това той удари звънеца и предостави месото на прах, което накара кучето да отдели слюнка.
Безусловни стимули (месен прах) + Неутрални стимули (камбана) → Безусловен отговор (слюноотделяне)
След като продължи тази процедура известно време, той осъзна, че кучето отделя слюнка при всяко звънене на звънеца, дори ако храната не е представена.
Условни стимули (звънец) → Условен отговор (слюноотделяне)
Чрез експеримента Павлов подчерта, че неутралните стимули могат да бъдат превърнати в условни стимули, произвеждайки условна реакция.
Дори в ежедневния живот, класическата обусловеност е очевидна във всички нас. Представете си ситуация, в която партньорът казва „трябва да поговорим“. Чувайки думите, ние се чувстваме притеснени и тревожни. Има много други случаи, в които класическото обуславяне се прилага в реалния живот, като училищния звънец, пожарни аларми и т.н. Това се използва и за терапии като аверсивна терапия, използвана за алкохолици, наводнение и системна десенсибилизация, използвани за фобии и т.н. Това подчертава природата на класическото обуславяне.
Иван Павлов
Какво е оперантно кондициониране?
Американският психолог Б. Ф. Скинър разработи оперантното обусловяване. Той вярваше, че поведението се поддържа от подсилване и награди, а не от свободна воля. Той беше известен с кутията на Скинър и учебната машина. Това включва обуславяне на доброволното, контролируемо поведение, а не автоматичните физиологични реакции, както в случая с класическото обуславяне. При оперативното кондициониране действията са свързани с последствия от организма. Действията, които се подсилват, се засилват, докато действията, които се наказват, се отслабват. Той въведе два вида подкрепления; Положително подсилване и Отрицателно подсилване.
При положителното подсилване на индивида се представят приятни стимули, които водят до повишаване на поведението. Като пример може да се вземе подаряването на шоколад на ученик за добро поведение. Отрицателното подсилване е липсата на неприятни стимули. Например, завършването на училищна задача по-рано, а не в последния момент, премахва напрежението, което ученикът изпитва. И в двата случая подсилването работи за увеличаване на определено поведение, което се счита за добро.
Скинър също говори за два вида наказания, които намаляват определено поведение. Те са Положително наказание и Отрицателно наказание
Положителното наказание включва добавяне на нещо неприятно, като плащане на глоба, докато отрицателното наказание включва премахване на нещо приятно, като ограничаване на часовете за развлекателни дейности. Това подчертава, че класическото кондициониране и оперантното кондициониране са различни едно от друго.
B. F Skinner
Каква е разликата между класическото и оперантното кондициониране?
Произход:
• И класическото, и оперантното обуславяне идват от поведенческата психология.
Основатели:
• Класическото кондициониране е разработено от Иван Павлов.
• Оперантното кондициониране е разработено от B. F Skinner.
Теория:
• Класическото кондициониране подчертава, че неутралните стимули могат да бъдат превърнати в условни стимули, произвеждайки условна реакция.
• Оперантното кондициониране включва кондициониране на доброволно, контролируемо поведение.
Асоциация между поведение и резултати:
• При класическото обуславяне връзката не може да се контролира.
• При оперантното кондициониране се научава връзката между поведението и резултатите.
Отговор:
• Реакцията при класическото кондициониране е автоматична и неволна.
• При оперантно обуславяне отговорът е доброволен.
