Ключова разлика – Сигмоидна срещу Cecal Volvulus
Volvulus се отнася до усукване. В медицински термини волвулус на дебелото черво се отнася до усукване на дебелото черво. Това се случва поради запушване на дебелото черво. Волвулусът на дебелото черво се разделя основно на сигмоиден волвулус и волвулус на цекула въз основа на мястото на усукването или обструкцията. Сигмоидният волвулус е усукване на сигмоидното дебело черво. Cecal volvulus възниква поради усукване, причинено в областта на цекума. Ключовата разлика между сигмоидния и цекалния волвулус е мястото на волвулуса или усукването в червата. Сигмоидният волвулус е усукването, което се извършва в сигмоидното дебело черво, докато волвулусът на цекума е усукването, което се извършва в областта на цекума. И двете водят до запушване на червата.
Какво е сигмоиден волвулус?
Сигмоидният волвулус е един от основните фактори за чревна обструкция. Може да се определи като усукване, което се извършва в сигмоидното дебело черво на неговия мезентериум. Сигмоидният волвулус е основната форма на волвулус, срещана сред хората, живеещи в Съединените американски щати и в Западна Европа. Сигмоидното дебело черво е точката, където образува кръстовище с низходящото дебело черво и ректума. Следователно, това се превръща в основно място за извършване на усукване, което води до сигмоиден волвулус. Удълженият мезентериум на сигмоидното дебело черво също може да бъде фактор за сигмоидния волвулус. Примката трябва да е значителна, а мезоколонът трябва да е дълъг и тесен, за да се образува.
Клиничните симптоми на сигмоиден волвулус са запушване на дебелото черво, запек, подуване на корема, повръщане и гадене. Началото на симптомите може да бъде остро или хронично. Причините за сигмоидния волвулус са географски специфични причини, хроничен запек и диети, богати на излишни фибри. Сигмоидният волвулус също се свързва с хронични неврологични състояния и хронични психиатрични състояния.
Фигура 01: Сигмоиден волвулус
Диагностиката на това състояние се извършва чрез абдоминална рентгенография. Тези рентгенографии показват разширени бримки на дебелото черво. Лечението на състоянието включва ендоскопска деторзия. Деторзията може да се извърши чрез бариева клизма (вид рентгеново изображение), твърда проктоскопия, гъвкава сигмоидоскопия или колоноскопия.
Какво е Cecal Volvulus?
Cecal volvulus възниква, когато се създаде усукване в цекума около мезентериума. Това води до запушване на червата и ако не бъде разпознато, може да доведе до перфорация на червата и фекален перитонит. Цекалният волвулус представлява почти 10% от всички чревни волвулуси. Волвулусът на цекума е често срещан при млади пациенти, отколкото при по-възрастни пациенти, докато при сигмоидния волвулус е обратното. При волвулус на цекума цекумът се извива и обръща. Усукването заема левия горен квадрант на корема. Крайният край на илеума също е усукан заедно със сляпото черво в повечето случаи.
Cecal volvulus има друг вариант на състоянието, известно като cecal bascule. Това се случва, когато сляпото черво претърпява сгъване, без да се създава усукване. Баскулата на цекула е преобладаваща сред 10% от населението, което показва симптоми на волвулус.
Фигура 02: Цекум
Симптомите на cecal volvulus включват коремна болка, повръщане и раздуване на корема. Лечението е деторзия на червата, въпреки че има много шансове, при които гънките могат да се появят отново след лечението.
Какви са приликите между сигмоидния и Cecal Volvulus?
- И двата вида водят до запушване на червата.
- И двата волвула се появяват в резултат на усукване на определени части на корема.
- И двата волвула водят до коремна болка, повръщане.
- Лечението и за двете състояния е деторзия на червата.
- И двата типа могат да причинят остра чревна непроходимост.
- И двата вида могат да бъдат диагностицирани чрез радиографски наблюдения.
Каква е разликата между сигмоидния и цекалния волвулус?
Sigmoid vs Cecal Volvulus |
|
| Сигмоидният волвулус е усукване на сигмоидното дебело черво на дебелото черво. | Cecal volvulus възниква поради усукване, причинено в областта на цекума |
| Удължаване на Volvulus | |
| Сигмоидният волвулус може да се движи само нагоре и отива в десния горен квадрант. | Cecal volvulus може да се движи във всяка посока и може да се наблюдава и в областта на таза. |
| Засегнатото население | |
| Възрастното население е най-вече засегнато от сигмоиден волвулус. | Младото население е най-вече засегнато от волвулус на цекума. |
Резюме – Сигмоидна срещу Cecal Volvulus
Волвулус е една от най-честите причини за разрушаване на червата. Има два основни вида волвули, а именно сигмоиден волвулус и волвулус на цекума. Сигмоидният волвулус се отнася до усукването, което се извършва в сигмоидното дебело черво и може да се разпространи в горната част на червата. Волвулусът на цекума се отнася до усукване, което се създава поради усукване в областта на цекума. Това може да се разпространи във всяка посока, за да причини запушване на червата. Това състояние се характеризира със силна коремна болка, повръщане и гадене. Това е разликата между волвулус на сигмоида и волвулус на цекума.
Изтеглете PDF на Sigmoid vs Cecal Volvulus
Можете да изтеглите PDF версията на тази статия и да я използвате за офлайн цели според бележката за цитиране. Моля, изтеглете PDF версията тук: Разлика между сигмоидния и Cecal Volvulus
