Ключовата разлика между органоспецифичните и тъканно специфичните прояви е, че при органоспецифичните прояви микробите засягат целия орган, докато при тъканно специфичните прояви микробите засягат цялата тъкан.
В тялото ни има много тъкани. Тъканите колективно образуват органите, физиологичната система на индивида. Тези органи заедно изграждат органни системи и изпълняват специфични функции на тялото. Органоспецифичните и тъканноспецифичните прояви са видове болестни прояви. Проявите на всяко заболяване ще варират в зависимост от тъканта или органа, към който микробът е насочен. Следователно микробите могат да пътуват вътре в тялото и да се придвижват до различни места като органи или тъкани. Тези микроби обаче не достигат до същия орган или тъкан. Точката на влизане на микробите формира основата на горната селекция. Например, ако влизането е през носа, микробите вероятно могат да отидат в белите дробове. Ако влизането е през устата, микробите вероятно могат да стигнат до червата.
Какви са специфичните за органите прояви?
Органоспецифичните прояви са вид заболявания, при които патогенът инфектира определен орган. Микробите, които влизат в тялото, пътуват до определени органи и се размножават там. В различни части на тялото се размножават различни микроби. Например Mycobacterium tuberculosis обикновено навлиза в тялото през носа ни и мигрира към белите дробове. Причинява туберкулоза. Човек, страдащ от туберкулоза, има няколко симптома като кашлица, треска, задух и отделяне на кървави храчки и т.н., дължащи се на размножаването на Mycobacterium в белите дробове. Салмонелата навлиза през устата (чрез консумация на заразена храна или вода) и се придвижва до чревната лигавица. Повечето хора със салмонелна инфекция имат диария, треска и стомашни спазми.
Фигура 01: Специфична органна проява
По подобен начин вирусът, причиняващ японски енцефалит (мозъчна треска), ще навлезе чрез ухапване от комар и ще зарази мозъка. Освен това маларийният паразит навлиза в черния дроб и се разпространява в червените кръвни клетки. Следователно различните микроби имат различни цели в тялото. Вирусът COVID-19 е друг добър пример за органоспецифична проява. Вирусът SARS-CoV-2 засяга предимно долните дихателни пътища, докато навлиза в тялото по въздушно-капков път. Засягането на белите дробове е най-сериозната проява, варираща от лека пневмония до хипоксия. Критичните заболявания са свързани с шок, дихателна недостатъчност и полиорганна недостатъчност. Ако целевият орган е известен, леко нарушение в нормалната функция на тази област показва началото на определено заболяване.
Какви са специфичните за тъканите прояви?
Тъканно-специфичните прояви се отнасят до вид заболяване, при което патогенът инфектира специфична тъкан на индивид. Цялата тъкан е засегната от микробите. Микроорганизмите влизат в тъканите и ги увреждат. Устойчивата имунна система привлича болестотворните микроорганизми и ги унищожава. Имунната система изпраща много клетки към засегнатата тъкан. Ние наричаме този процес възпаление. Можем да наблюдаваме и локални ефекти като подуване, болка или треска. Когато тялото вече не се опитва да се пребори, могат да възникнат сериозни усложнения. Тежестта на заболяването зависи от броя на микроорганизмите.
Фигура 02: Тъканно специфична проява
Когато микроорганизъм засяга определена клетка или тип тъкан при конкретно заболяване, той дава ясна индикация за тъканта. Например, дразнене се случва поради разграждането на някои синтетични вещества като хистамин и 5’-хидрокситриптамин от увредената тъкан. Тези синтетични вещества изтеглят кръвта, което води до увеличаване на кръвното и температурата в засегнатата област. Полученото нарастване на засегнатата територия е известно като дразнене.
Какви са приликите между специфичните за органите и тъканите прояви?
- Те са видове прояви на болестта.
- Микробите участват и в двата пътя.
- Специфични симптоми се появяват и в двата пътя.
- И двата пътя увреждат човешкото тяло.
Каква е разликата между специфични за органа и специфични за тъканта прояви?
Когато микробите засягат целия орган като бял дроб, бъбрек и мозък, това е известно като органоспецифична проява. Когато цялата тъкан е засегната от микроби, това се нарича тъканно специфична проява. И така, това е ключовата разлика между органоспецифичните и тъканно специфичните прояви. Освен това, при специфични за орган прояви могат да се наблюдават специфични за органа симптоми като задух, жълтеница и главоболие и т.н., докато при тъканно-специфични прояви могат да се наблюдават специфични за тъканите симптоми като подуване, болка, дразнене и треска и т.н. Mycobacterium tuberculosis, причиняваща туберкулоза, и Salmonella, причиняваща коремен тиф, са два примера за органоспецифични прояви. ХИВ, причиняващ СПИН, който сериозно уврежда имунната система, е пример за тъканно специфична проява.
Инфографиката по-долу показва разликите между специфични за органите и тъканите прояви в таблична форма.
Обобщение – Специфични за органа срещу специфични за тъканта прояви
Органно-специфични и тъканно-специфични прояви зависят от целевия орган или тъкан, към които микробите са насочени след навлизане. Органоспецифичните прояви се отнасят до заболяванията, при които микробите засягат целия орган, докато тъканно специфичните прояви се отнасят до заболяванията, при които микробите засягат цялата тъкан. По този начин, това е ключовата разлика между специфичните за органите и тъканите прояви.
