Ключовата разлика между H1 и H2 блокерите е, че H1 блокерите се отнасят до съединения, които инхибират активността на H1 хистамин рецептори, които се срещат в съдовите ендотелни клетки в сърцето и централната нервна система, докато блокерите на H2 се отнасят до съединения, които инхибират активността на H2хистаминови рецептори, които се намират главно в париеталните клетки на стомашната лигавица.
Антихистамините са лекарства, използвани от лекарите за лечение на сенна хрема и алергии. Обикновено хората приемат антихистамини без рецепта, тъй като имат малко странични ефекти. Те облекчават симптоми като назална конгестия, кихане или копривна треска, причинени от полени, прахови акари или алергия към животни. Но те обикновено са за краткосрочно лечение. Има няколко вида антихистамини. H1 и H2 блокерите са два основни вида антихистамини, използвани за лечение на алергични реакции.
Какво представляват H1 блокерите?
H1 блокери се отнасят до съединения, които инхибират активността на H1 хистаминовите рецептори. Те се срещат в съдовите ендотелни клетки в сърцето и централната нервна система. Те се наричат още H1 антагонисти или H1 антихистамини. Те помагат за облекчаване на симптомите на алергични реакции. H1 хистаминовите рецептори проявяват конститутивна активност. Следователно H1 блокерите могат да бъдат или неутрални рецепторни антагонисти, или обратни агонисти. Неутралните рецепторни антагонисти действат чрез свързване с H1 рецептора и блокиране на активирането на рецептора от хистамин. От друга страна, обратните агонисти действат като се свързват с Н1 рецептора и блокират свързването на хистамин и намаляват конститутивната активност на Н1 рецептора.
Фигура 01: H1 блокери – цетиризин
В клиничната среда H1 блокерите се използват за лечение на алергични реакции и нарушения на мастните клетки. Седирането е често срещан страничен ефект на H1 блокерите. Поради това те (дифенхидрамин и доксиламин) обикновено се използват за лечение на безсъние. Освен това H1 блокерите могат да се използват и за намаляване на възпалителните реакции. Някои от примерите за H1 блокери са акривастин, буклизин, цетиризин, деслоратадин, хидроксизин, левоцетиризин, мапротилин, прометазин, фенилтолоксамин, орфенадрин, трипеленамин и др.
Какво представляват H2 блокерите?
H2 блокерите се отнасят до съединения, които инхибират активността на H2 хистаминовите рецептори. Те се срещат главно в париеталните клетки на стомашната лигавица. Те се наричат също H2 антихистамин или H1 антагонисти (H2RA). Те обикновено съществуват като обратни агонисти и неутрални антагонисти. Тези Н2 антихистамини действат върху Н2 хистаминовите рецептори, главно в париеталните клетки на стомашната лигавица. Париеталните клетки на стомашната лигавица са част от ендогенния сигнален път за секреция на стомашна киселина. Обикновено хистаминът действа върху H2 рецепторите, за да предизвика киселинна секреция. По този начин H2 блокерите инхибират H2 сигнализирането и намаляват секрецията на стомашна киселина.
Фигура 02: H2 блокери – Циметидин
H2 блокерите са лечение от първа линия за стомашно-чревни състояния, включително пептични язви и гастроезофагеална рефлуксна болест. Освен това те се използват и за лечение на диспепсия. Често срещаните примери за Н2 блокери са циметидин, ранитидин, фамотидин, низатидин, роксатидин, лафутидин, лаволтидин и ниперотидин и др.
Какви са приликите между H1 и H2 блокерите?
- И двата вида са антихистамини.
- Те блокират хистаминовите рецептори.
- Използват се за лечение на човешки заболявания.
- И двата съществуват като неутрални рецепторни антагонисти или обратни агонисти.
Каква е разликата между H1 и H2 блокерите?
H1 блокери се отнасят до съединения, които инхибират активността на H1 хистаминовите рецептори, които се срещат в съдовите ендотелни клетки в сърцето и централната нервна система. От друга страна, H2 блокерите се отнасят до съединения, които инхибират активността на H2 хистаминовите рецептори, които се срещат главно в париеталните клетки на стомашна лигавица. По този начин това е ключовата разлика между H1 и H2 блокерите. Освен това, H1 блокери са открити през 1933 г., докато H2 блокерите са открити много по-късно през 1964 г.
Следващата инфографика изброява разликите между H1 и H2 блокерите в таблична форма.
Резюме – H1 срещу H2 блокери
В момента повечето хора използват антихистамини за лечение на алергии. Първото поколение антихистамини е налично от 30-те години на миналия век. H1 и H2 блокерите са два антихистамина. H1 блокерите засягат носа, докато H2 блокерите засягат стомаха. Освен това блокерите на H1 се отнасят до съединения, които инхибират активността на H1 хистаминовите рецептори, докато H2блокерите се отнасят до съединения, които инхибират активността на H2 хистаминовите рецептори. Така това е обобщението на разликата между H1 и H2 блокерите.
