Ключовата разлика между флуоресценцията в стационарно състояние и флуоресценцията с времево разрешение е, че флуоресценцията в стационарно състояние включва изследване на дългосрочна средна флуоресценция на проба, когато е облъчена с UV, видима или близка инфрачервена светлина, докато флуоресценцията с времево разделение флуоресценцията включва изследване на флуоресценцията на проба, която се наблюдава като функция на времето след възбуждането от светлинен импулс.
Флуоресценцията може да се дефинира като видима или невидима радиация, която излъчва вещество поради падащото лъчение с къса дължина на вълната. С други думи, това е излъчване на светлина от вещество, абсорбирало светлина или други видове EMR (електромагнитно излъчване). Най-често срещаният пример за флуоресценция е абсорбцията на радиация в UV областта на спектъра от проба (която е невидима за нас) и излъчване на светлина във видимата област. Това дава на пробата различен цвят, който се наблюдава само при ултравиолетова светлина. Освен това флуоресцентните материали са склонни да светят почти веднага след отстраняването на източника на радиация.
Какво е стационарна флуоресценция?
Флуоресценцията в стационарно състояние е аналитична техника, която изследва дългосрочната средна флуоресценция на проба при облъчване на тази проба с UV, видима или близка инфрачервена светлина. Приложенията на флуоресценция в стационарно състояние включват сканиране на възбуждане и излъчване, синхронно сканиране и карти, анизотропия на флуоресценция в стационарно състояние, карти на емисии на възбуждане, кинетични измервания и температурни карти.
Какво е флуоресценция с разделителна способност във времето?
Флуоресценцията с разделителна способност във времето е аналитична техника, която изследва флуоресценцията на проба, която се наблюдава като функция на времето след възбуждането от светлинен импулс. Можем да го наречем разширение на флуоресцентната спектроскопия. При тази техника трябва да наблюдаваме проба (след нейното възбуждане чрез светкавица) като функция на времето.
Има различни начини, по които можем да получим флуоресценция с разделителна способност във времето, включително електроника за бързо откриване, корелирано с времето броене на единични фотони, стрикова камера, усилени CCD камери, оптично стробиране и т.н. разрешена флуоресценция, конволюционният интеграл се използва за изчисляване на живота от затихването на флуоресценцията.
Каква е разликата между стабилно състояние и флуоресценция с разделителна способност във времето?
Флуоресценцията може да се дефинира като видима или невидима радиация, която излъчва вещество поради падащото лъчение с къса дължина на вълната. Има две производни на флуоресценцията като флуоресценция в стационарно състояние и флуоресценция с разделителна способност във времето. Ключовата разлика между флуоресценцията в стационарно състояние и флуоресценцията с времево разрешение е, че флуоресценцията в стационарно състояние включва изследване на дългосрочна средна флуоресценция на проба, когато е облъчена с UV, видима или близка инфрачервена светлина, докато флуоресценцията с времево разделение включва изследване на флуоресценция на проба, която се наблюдава като функция на времето след възбуждането от светлинен импулс.
Флуоресценцията в стационарно състояние се използва при сканиране на възбуждане и емисии, синхронно сканиране и карти, анизотропия на флуоресценция в стационарно състояние, карти на емисии на възбуждане, кинетични измервания и температурни карти. Флуоресценция с разделителна способност във времето, от друга страна, се използва в TR-FRET системи (трансфер на енергия на флуоресценция с разделителна способност във времето)
Следващата таблица обобщава разликата между флуоресценцията в стационарно състояние и флуоресценцията с времева резолюция.
Обобщение – Стационарно състояние спрямо флуоресценция с разделителна способност във времето
Флуоресценцията в стационарно състояние и флуоресценцията с разделителна способност във времето са много важни подходи в аналитичната и физическа химия. Ключовата разлика между флуоресценция в стационарно състояние и флуоресценция с разделителна способност във времето е, че флуоресценцията в стационарно състояние включва изследване на дългосрочна средна флуоресценция на проба, когато е облъчена с UV, видима или близка инфрачервена светлина, докато флуоресценцията с разделителна способност във времето включва изследване на флуоресценцията на проба, която се наблюдава като функция на времето след възбуждането от светлинен импулс.
