Ключовата разлика между метилоранжа и фенолфталеина е, че цветът на метилоранжа се променя от червено на жълто при преминаване от кисела към основна среда, докато цветът на фенолфталеина се променя от безцветен към розов при смяна от кисела към основна среда.
Индикаторът е компонент, използван в титриметричния анализ за намиране на крайна точка, където реакцията завършва. Можем да определим използваното количество аналит, за да намерим съответно много различни химични параметри.
Какво е метилоранж?
Метиловоранж е pH индикатор, който показва червен цвят и жълт цвят при различни стойности на pH. Той се използва често в техниките на титруване поради отчетливите и ясни цветови вариации. Той показва червен цвят в кисела среда и жълт цвят в основна среда. Цветът се променя при pKa, така че обикновено се използва при титруване на киселини. Въпреки че няма пълен спектър на промяна на цвета, той има остра крайна точка. Когато разтворът стане по-малко кисел, метилоранжът променя цвета си от червено на оранжево. Накрая става жълто, което дава крайната точка на титруването.
Химичната формула на метилоранж е C14H14N3NaO 3S. Има моларна маса 327,33 g/mol. Външният му вид може да се опише като оранжево или жълто твърдо вещество. Плътността на метиловия оранжев е 1,258 g/cm3 Точката му на топене е >300 градуса по Целзий и се разлага при по-високи температури. Той е слабо водоразтворим. В диетилов етер метиловият оранжев е неразтворим. pKa на този индикатор е 3,47 във вода при нормална стайна температура (25 градуса по Целзий).
Освен това, можем да извлечем друг индикатор, използвайки метилоранж, и той е известен като ксилен цианол. Той се променя от сиво-виолетово на зелено, когато разтворът стане по-основен. Известен е като модифициран индикатор. Метиловият оранжев обаче има мутагенни свойства. Поради това се счита за токсично вещество, с което трябва да се работи внимателно.
Какво е фенолфталеин?
Фенолфталеинът е pH индикатор, който е полезен като индикатор за киселинно-базово титруване. Това е често срещан индикатор, често използван в процесите на лабораторно титруване. Химичната формула на фенолфталеин е C20H14O4. Това име е съкратено като „Hin“или като „phph“. Киселинният цвят на фенолфталеина е безцветен, докато основният цвят на индикатора е розов. Следователно, когато се преминава от кисела към основна среда, цветът се променя от безцветен към розов. Диапазонът на pH за тази промяна на цвета е около 8,3 – 10,0 pH.
Освен това фенолфталеиновият индикатор е леко разтворим във вода и често се разтваря в алкохоли. Ето защо можем лесно да ги използваме при титруване. Фенолфталеинът е слаба киселина, която може да отделя протони в разтвора. Киселинната форма на фенолфталеина е нейонна и безцветна. Депротонираната форма на фенолфталеин е розова и е йонна форма. Ако добавим основа към реакционната смес, състояща се от индикатор фенолфталеин, равновесието между йонните и нейонните форми има тенденция да се измества към депротонирано състояние, тъй като протоните се отстраняват от разтвора.
Когато разглеждаме синтеза на индикатор фенолфталеин, можем да го произведем от кондензацията на фталов анхидрид в присъствието на два еквивалента фенол при киселинни условия. Освен това тази реакция може да се катализира с помощта на смес от цинков хлорид и тионил хлорид.
Каква е разликата между метилоранж и фенолфталеин?
Ключовата разлика между метилоранж и фенолфталеин е, че цветът на метилоранжа се променя от червено на жълто при преминаване от кисела към основна среда, докато цветът на фенолфталеина се променя от безцветен на розов при смяна от кисела към основна среда. При метилоранж обхватът на pH за тази промяна на цвета е около 3,1 – 4,4, докато при фенолфталеин обхватът на pH за тази промяна на цвета е около 8,3 – 10,0 pH.
Инфографиката по-долу представя разликите между метилоранж и фенолфталеин в таблична форма за паралелно сравнение.
Обобщение – метилоранж срещу фенолфталеин
Метилов оранжев и фенолфталеин са pH индикатори, които са полезни като индикатори за титруване. Ключовата разлика между метилоранж и фенолфталеин е, че цветът на метилоранжа се променя от червено на жълто при преминаване от кисела към основна среда, докато цветът на фенолфталеина се променя от безцветен към розов при смяна от кисела към основна среда.
