XML срещу HTML
XML означава Extensible Markup Language. Дефиниран е в спецификацията XML 1.0, която е разработена от W3C (World Wide Web Consortium). XML предоставя стандартен начин, който също е прост, за кодиране на данни и текст, така че съдържанието да може да се обменя между драйверен хардуер, операционни системи и приложения с малка човешка намеса. HyperText Markup Language, широко известен като HTML, също е водещ език за маркиране на уеб страници. HTML е основният градивен елемент на уеб страниците. Уеб браузърът чете HTML документа и ги съставя във визуални или звукови уеб страници.
XML
XML е език за маркиране, който се използва за прехвърляне на данни и текст между хардуер на драйвера, операционни системи и приложения с малка човешка намеса. XML предоставя етикети, атрибути и структури на елементи, които могат да се използват за предоставяне на контекстна информация. Тази контекстна информация може да се използва за декодиране на значението на съдържанието. Това прави възможно разработването на ефективни търсачки и извършването на извличане на данни върху данните. Освен това традиционните релационни бази данни са подходящи като XML данни, защото могат да бъдат организирани в редове и колони, но XML осигурява по-малко поддръжка за данни с богато съдържание като аудио, видео, сложни документи и т.н. XML базите данни съхраняват данни в структурирана, йерархична форма което позволява заявките да се обработват по-ефективно. XML таговете не са предварително дефинирани и потребителите могат да дефинират нови тагове и структури на документи. Освен това с помощта на XML бяха създадени нови интернет езици като RSS, Atom, SOAP и XHTM.
HTML
HTML, както беше споменато по-рано, е език за маркиране, който има набор от тагове за маркиране. HTML етикетите за маркиране, които обикновено се наричат HTML тагове, се използват за описание на уеб страници. Типичните HTML документи съдържат HTML тагове, както и обикновен текст, необходим за съдържанието на уеб страниците. HTML таговете могат да бъдат идентифицирани лесно в HTML документ, тъй като са заобиколени от ъглови скоби (напр.). HTML таговете обикновено се вмъкват в документ по двойки, като първият таг е началният (напр. ), а вторият е краен (напр.). Задачата на уеб браузъра (напр. Internet Explorer, Firefox и др.) е да прочете HTML документ и да го покаже като уеб страница. Браузърът използва HTML таговете, за да интерпретира съдържанието на страницата, но самите HTML тагове не се показват от браузъра. HTML страниците могат да вграждат изображения, обекти и скриптове, написани на езици като JavaScript. Освен това HTML може да се използва за създаване на интерактивни форми.
Разлика между XML и HTML
Въпреки че XML и HTML са езици за маркиране, има някои фундаментални разлики между тях. HTML се състои главно от тагове, които определят външния вид на съдържанието, докато XML таговете обикновено определят структурата и съдържанието на данните (и действителният външен вид се определя от свързан стилов лист). Второ, XML е разширяем, тъй като XML таговете могат да бъдат дефинирани от потребителя за конкретно приложение, докато HTML таговете се дефинират от W3C.
