Присвояване срещу делегиране
Договорното право има много важни понятия. Две допълващи се концепции в тях са делегиране и възлагане. Много тънка линия разделя възлагането и делегирането. Тази статия се опитва да подчертае разликите между възлагане и делегиране, като обсъжда характеристиките и на двете.
Задание
Във всеки договор има права, притежавани от страна. Когато тази страна, наречена цесионер, прехвърли правата си на друга страна, наречена цесионер, процесът се нарича цесия. Нека приемем, че сте бояджия и сте сключили договор за боядисване на къща за $200. Сега можете да прехвърлите правото си да получите тези пари на друго лице, което означава, че сте прехвърлили договорни права на друго лице. Тук е важно да запомните, че правата могат да бъдат прехвърлени чрез процеса на възлагане, а не задължения. Това означава, че можете да прехвърлите вашите предимства на друга страна по договор, но не и задълженията. Възможно е да се забрани прехвърлянето по който и да е договор, като изрично се спомене тази забрана.
Делегиране
Делегирането е процес на прехвърляне на задължения към друга страна по договор. Следователно, когато прехвърляте задълженията си, които трябва да изпълнявате по договор, вие делегирате задълженията си, а не прехвърляте правата си на друга страна. Като вземете същия договор за боядисване, вие сте задължени да боядисате цялата къща и можете да прехвърлите тази отговорност на друга страна или лице, което се нарича делегиране. Важното е да запомните, че по този начин могат да се прехвърлят само отговорности или задължения, а не правата, които в този случай бяха $200, които трябваше да получите вместо боядисване.
Делегирането не винаги е възможно. Вземете например известен кетъринг, на когото е даден договор за организиране на храна на събитие. Той вероятно не може да прехвърли отговорността си за доставка на храна на който и да е друг кетъринг, тъй като това променя естеството на споразумението или договора.
Каква е разликата между възлагане и делегиране?
• Прехвърлянето на право по договор на трета страна се нарича цесия, докато прехвърлянето на отговорност или задължение към трета страна се нарича делегиране
• Както възлагането, така и делегирането са възможни по силата на договор
• Възможно е да се забрани прехвърляне или задължение чрез изрично споменаване в договор
