Миокардит срещу кардиомиопатия | Кардиомиопатия срещу миокардит Причини, изследване, клинични характеристики, лечение и прогноза
Миокардитът и кардиомиопатията са група от заболявания, които засягат предимно миокарда при липса на хипертонична, вродена, исхемична или клапна болест на сърцето. Разграничението между тях е донякъде произволно и не винаги се прави. Въпреки че някои хора изброяват миокардита като подгрупа на кардиомиопатия, малко разлики помагат да се разграничат двете състояния и тази статия посочва тези разлики по отношение на тяхното начало, етиология, патология, клинични характеристики, лечение и прогноза.
Миокардит
Това е остро възпаление на миокарда. В повечето случаи причината е идиопатична, но е установено, че основна роля играят вирусни инфекции. Най-честите вирусни инфекции са коксаки вирус В, паротит, грип. Други причини включват автоимунни състояния като ревматична треска, ревматоиден артрит, SLE, системна склероза, токсини, саркоидоза и радиация.
При миокардит сърцето е разширено, отпуснато и бледо. В миокарда могат да се видят дребно разпръснати петехиални кръвоизливи. Микроскопски сърдечната мускулатура е едематозна и хиперемирана. Може да има инфилтрация на лимфоцити, плазмени клетки и еозинофили. Пациентът може да е асимптоматичен и понякога да бъде разпознат по наличието на неадекватна тахикардия или абнормна ЕКГ или по признаците на сърдечна недостатъчност.
Биохимичните маркери на миокардната исхемия са повишени пропорционално на степента на увреждане. Може да има левкоцитоза и повишена СУЕ в зависимост от причината. Ендомиокардната биопсия е диагностична, но се извършва рядко.
Болестта се самоограничава. Лечението е основно поддържащо с антибиотична терапия в зависимост от причината. Аритмиите и сърдечната недостатъчност трябва да се лекуват съответно. По време на активното заболяване се препоръчва да се избягват интензивни физически натоварвания. Заболяването има отлична прогноза. Но в тежки случаи може да настъпи смърт поради камерни аритмии и сърдечна недостатъчност.
Кардиомиопатия
Кардиомиопатията следва хроничен курс, при който възпалителните характеристики не са изявени. Етиологията на заболяването може да е неизвестна или свързана с токсични, метаболитни, дегенеративни, амилоидоза, микседем, тиреотоксикоза или заболявания на съхранението на гликоген, въпреки че са много редки.
Кардиомиопатиите се класифицират според функционалните нарушения като дилатационни, хипертрофични, рестриктивни и облитериращи. Хистологичните характеристики са неспецифични. Може да се наблюдава неправилна атрофия и хипертрофия с прогресивна фиброза.
Повечето пациентите са асимптоматични или се проявяват с признаци на остър коронарен синдром. Болката в гърдите е често срещана. В тежки случаи може да има свързана сърдечна недостатъчност, аритмии и системна емболизация. Може да има промени в ЕКГ.
Лечението зависи от вида на кардиомиопатията, но включва главно лекарства, имплантирани пейсмейкъри, дефибрилатори или аблация. Хроничният алкохолизъм е призната причина за дилатативна кардиомиопатия и ефектът може да бъде обърнат със спиране на консумацията на алкохол за 10-20 години.
Прогнозата зависи от степента на увреждане на миокардната функция и свързаните усложнения.
Каква е разликата между миокардит и кардиомиопатия?
• Миокардитът е остър, докато кардиомиопатията е по-скоро хронично състояние.
• Миокардитът обикновено се причинява от инфекциозни агенти и токсини, но кардиомипатията е предимно генетична или може да бъде свързана с дегенеративни състояния.
• При миокардит характеристиките на остро възпаление в миофибрилите са изпъкнали, но не и при кардиомиопатия.
• При миокардит сърдечните маркери са повишени в зависимост от степента на увреждане.
• Миокардитът има добра прогноза.
• Опциите за управление са различни при двете условия.
