Инвентар срещу активи
Активите са ресурсите, притежавани от компанията, и тези активи могат да бъдат класифицирани като дълготрайни активи и текущи активи. Материалните запаси са специфичен вид текущи активи, които могат да бъдат класифицирани като суровини, незавършено производство и готови продукти. Въпреки че и двете са категоризирани като активи, те се третират по различен начин във финансовите отчети. Тази статия разглежда разликата между активи и инвентар.
Какво са активи?
Активите са ресурсите, притежавани от компанията, и могат да бъдат категоризирани като финансови ресурси (капитал, акции), физически ресурси (сгради, мебели, машини и оборудване), човешки ресурси (служители, ръководители, мениджъри), и др.
За счетоводни цели всички ресурси са класифицирани като дълготрайни активи и текущи активи.
Дълготрайни активи
Активите, за които се очаква да имат полезен живот повече от една година, се считат за дълготрайни активи.
Напр.: Материални активи - Имоти, машини и оборудване, мебели и оборудване, превозни средства и машини.
Нематериални активи – репутация, интелектуална собственост и др.
Съгласно рамката на IASB, основните изисквания за дълготрайните активи, които трябва да бъдат записани във финансовия отчет на компанията, могат да бъдат посочени, както следва:
• Възможността за приток на икономически ползи към предприятието.
• Надеждността на измерената цена/стойност на актива
Стойността на дълготрайните активи се обезценява с времето. Следователно инвестираният капитал за закупуване на дълготрайни активи не може да бъде коригиран в бъдеще, което може да се определи като невъзвратим разход. При изготвяне на финансовите отчети нетната балансова стойност на дълготрайните активи е посочена в баланса.
Текущи активи
Активите, които имат възможност да бъдат конвертирани в пари в рамките на една година, могат да се считат за текущи активи. Например: инвентар, вземания по сметки, пари в брой, пари в брой в банка, предплатени разходи и др.
Какво е инвентар?
Инвентарът може да се класифицира в три основни категории като суровини, незавършено производство и готови стоки, които се считат за текущи активи, които могат да бъдат превърнати в пари в рамките на по-кратък период (по-малко от една година). Оборотът на материалните запаси представлява един от основните източници на генериране на приходи и печалби за акционерите и собствениците на компанията. Следователно, когато се изготвят финансовите отчети, материалните запаси се посочват в баланса под заглавието текущи активи.
Ключовият фактор по отношение на дълготрайните активи е, че те са закупени за производство и следователно не се държат за препродажба. Активите, които се държат за препродажба, трябва да се отчитат по-скоро текущи активи, отколкото дълготрайни активи. Така например, ако една компания участва в автомобилния бизнес, цената на превозните средства трябва да се отчете като текущи активи – материални запаси, тъй като те се държат с цел препродажба. Всички превозни средства обаче, различни от тези, държани с цел препродажба, трябва да бъдат класифицирани като дълготрайни активи, като камиони за доставка и превозни средства на служители.
Снимки от: Peter Baskerville (CC BY-SA 2.0), State Farm (CC BY 2.0)
